На фона на забавянето на глобалния икономически и търговски ръст, в света се появиха антиглобалистки тенденции. Русия и страните от ОНД смятат, че глобализацията на световната икономика все още е главна насока, тъй като само чрез взаимното свързване може да се избегнат трудностите и се реализират взаимни ползи.

На проведения неотдавна руския форум „Гайдар", руският премиер Дмитрий Медведев заяви, че главният и общ проблем пред света са рисковете, които създава дългосрочното прекратяване на растежа на световната икономика. Вече е ясно, че не може да се възстанови нормалния икономически ръст само чрез валутни и финансови мерки и задължително трябва да се пристъпи към дълбока и мащабна структурна реформа, както и да се разшири сътрудничеството между различните страни.

Руският премиер заяви, че глобалната икономика показва следната тенденция: стоковите пазари и различните сектори свързват световната икономика, интеграцията и взаимната им зависимост стават все по-силни, а влиянието на тази тенденция ще бъде дългосрочно. Дълбочината на глобализацията на световната икономика непрекъснато се засилва, като това означава, че в същото време конкуренцията също ще бъде по-силна.

Медведев посочи, че засилването на конкуренцията стимулира реформирането на сектора на новите технологии, които на свой ред създават нови възможности за развитие. Коментирайки проблемите в процеса на глобализацията, Медведев посочи, че те не са притеснителни, дотолкова доколкото не им се оказва допълнително човешки влияния, глобализацията ще се саморегулира чрез Г-20 и другите нови механизми за световно управление.

В същото време икономическите санкции в световен мащаб са в разрез с развитието на глобализацията. Медведев посочи, че международните отношения са станали по-напрегнати заради политизирането на икономически въпроси и създаването на пречки за взаимноизгодни проекти.

Инициативата на Китай „Един пояс, един път" е полезна за взаимното свързване на световната икономика. Бившият директор на Държавната банка на Казахстан Кайрат Келимбетов посочи, че благодарение на Икономическата зона по Пътя на коприната, страните от Централна Азия имат възможност да станат мост между Азия и Европа. Той каза още, че тази икономическа зона е дългосрочен план, а реализацията му зависи от страните в нейния обхват, така че – по думите му – „трябва да създадем условия за сближаване, а не проблеми или пречки, тъй като само чрез това може да реализираме взаимни ползи".

Келимбетов посочи, че в момента в Казахстан се изгражда железопътна линия, свързваща Китай и Туркменистан. Изграждането на ж.п. линията „Западен Китай – Западна Европа" получава подкрепа на страните в обхвата й. За да се стимулира изграждането на инфраструктура, Китай създаде Фонд за Пътя на коприната, Азиатка банка за инфраструктурни инвестиции и други финансови органи, които стимулират регионалното икономическо развитие и интеграция.

Относно настоящите проблеми пред китайската икономика, Келимбетов смята, че те са временни и всяка държава е възможно да се окаже изправена пред сходни трудности. Той обаче е настроен оптимистично за бъдещето развитие на китайската икономика, за разлика от някои американски експерти, изразяващи съмнения относно ръста й през следващите години. Всички големи държави и страните от Еврозоната ще се изправят пред икономически проблеми. Според Келимбетов, Китай трябва да бъде уважаван и опитът му ценен, тъй като е поддържал интензивен ръст в продължение на повече от 30 години. Предимствата на Китай са многобройното население, големия пазар и новите технологии. Страната е постигнала много важни пробиви в областта на дигиталните технологии и отделя все повече средства за инвестиции в наука, технологии и нови индустрии.

Бившият премиер на Киргизстан Джомарт Оторбаев също изрази пълна увереност в китайската икономика и ролята й за света. Той казва, че в бъдеще Китай ще стане най-голямата икономика в света и пазарът й ще продължи да се разширява. Заради влиянието на световната икономика, износът на Китай става все по-труден и по-сложен. Въпреки това, страната продължава със структурните реформи, насочени към разширяване на вътрешното търсене и създаването на нови двигатели на икономическия растеж.

Оторбаев посочва, че до 2050 година половината от растежа на световната икономика ще идва от Азия, а Китай ще играе водеща роля. Китайската икономика е реализирала огромни постижения, тъй като е разработила и предложила политика за всеобхватно отваряне към света и конкуренция с главните държави в света. Инициативата „Един пояс, един път" пък е довела до това все повече китайски продукти да навлязат на световните пазари. Интеграцията на Китай и световната икономика облагоденства различни страни и води до реализирането на взаимни ползи.