Накъде ще поемат китайско-американските отношения при Доналд Тръмп, е ключов въпрос не само за Пекин и Вашингтон, но и за целия свят. Той поема властта в САЩ в критичен за глобалното развитие момент, в който икономическата глобализация е на кръстопът, досегашният модел на глобалното управление се нуждае от реформа, а геополитическите конфликти и кризи са дори повече от времето на Студената война. Светът очаква новият американски президент да се справи с предизвикателствата пред неговата страна и света с мъдрост и благоразумие, на каквито обаче рядко бяхме свидетели по време на кандидатпрезидентската кампания. Като обигран бизнесмен, Доналд Тръмп знае по-добре от много други професионални политици, до какво може да доведе стабилното китайско-американско партньорство, както и неговото нарушаване. В този смисъл новият стопанин на Белия дом едва ли не е наясно, че във времена на икономически трудности, продължаващо неубедително възстановяване на глобалната икономика и множество регионални кризи, всички инвестиции в стопанството на една държава са добре дошли. А през последните години САЩ стои стабилно на върха като най-популярната дестинация за китайски капиталовложения със 116 млрд. долара само за миналата година.
По време на кампанията си Тръмп често обвиняваше Китай, че "краде" работните места на американците, и обещаваше да върне производството в страната. Реалностите обаче са различни и в последните години китайските компании са доста по-активни в желанието си да правят инвестиции в САЩ, отколкото американските в Китай. А това означава работа и доходи за американската средна класа, която е основният поддръжник на новия президент на САЩ. Тръмп най-вероятно разбира това, както се видя и от срещата му с президента на "Алибаба" Джак Ма, след която шефът на китайския интернет гигант заяви, че компанията му ще създаде 1 милион работни места в САЩ, давайки възможност на малкия бизнес и фермерите да продават продуктите си в Китай и други азиатски страни през нейната платформа за електронна търговия. Освен като договорка между бизнесмени, това може да се тълкува и като жест на добра воля от Китай и желание да бъде избегнат търговски конфликт, до който би се стигнало ако Тръмп започне да реализира обещанията си по отношение на Китай.
За всички е ясно, че Китай отдавна вече не е просто световна "фабрика", която американските и другите чужди корпорации да ползват заради ниските си разходи, а страна, чиято икономика е жизненоважна за нормалното функциониране на световната.
Трудности обаче ще има и те идват най-вече от неяснотата около реалната икономическа политика към Китай, която ще възприеме екипа на Доналд Тръмп.
"Всяка една дума, която казва Тръмп е пропита с протекционизъм. Страните по света, и най-вече Китай, не трябва да се заблуждават и е по-добре да се подготвят за търговска война", написа неотдавна политическия коментатор Ниу Танцин, добавяйки, че с 45-ия президент на САЩ в света "започва нова ера".
Професорът от Китайския народен университет Пан Джун'ин също заявява, че Пекин трябва да "планира реакцията си в случай, че най-лошият сценарий се реализира". "Конфронтацията между Китай и САЩ по всяка вероятност вече няма да бъде на идеологическа основа, а ще се премести на икономическия фронт. Търговска война между двете страни изглежда неизбежна", добавя той.
Независимо, че скептиците за икономическите отношения между Китай и САЩ при Доналд Тръмп засега преобладават, не са малко и тези, които смятат, че предизборното говорене на американския лидер ще остане в историята, когато администрацията му се окаже изправена пред реалното състояние и перспективи в отношенията с Китай.
Според професорът по финанси в Пекинския университет Кристофър Болдинг, нещата, които Тръмп заяви в речта при встъпването си в длъжност на 20 януари, а именно, че САЩ са "обогатили чужди индустрии за сметка на американската, субсидирали са армиите на други страни позволявайки изтощаване на нашата" и са гледали как фабрики биват премествани в чужбина "без дори да се помисли за милионите и милиони американски работници", визират именно Китай и Мексико. "Няма как да сте слушали речта и да не се сетите за Китай и Мексико като двете главни мишени", казва кой. Болдинг обаче смята, след влизането си в Белия дом Тръмп "ще има много повече ограничения в действията си, тъй като тогава ще взема решения, които ще влияят реално върху хората и това ще се окаже много много по-сложно, отколкото поддръжниците му или дори самият президент осъзнават".
Към гласовете на разума се присъедини и бившият шеф на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке, който заяви, че обвиненията на Тръмп по време на кампанията му към Китай, че манипулира валутата си, за да поддържа търговските си предимства, "не съответстват на реалността". "Едно от нещата, които Тръмп каза е, че ще посочи ясно Китай като валутен манипулатор… Разбира се, в момента Китай работи много здраво да поддържа юана да не се обезцени. Така че думите му не са съвсем логични" каза Бернанке в телевизионно интервю. Бившият шеф на Федералния резерв заяви, че очаква "известни търкания" между Пекин и Вашингтон по търговски въпроси, но изрази съмнения, че ще се случат големи промени в глобалните търговски модели.
В Пекин разбират, че за разлика от своите предшественици, екипът на Доналд Тръмп се нуждае от време, за да разбере комплексността на китайско-американските отношения, както и това, че опитите да се печели едностранно от тях ще застрашат глобалните перспективи за мир и просперитет. За двете държави, чиито отношения са по-комплексни, отколкото които и да е други, заради различията в социалните системи и нивото на развитие, рационални лидери, отдаващи приоритет на общите интереси и изграждането на доверие, са не само необходими, но и задължителни. Сътрудничеството изисква реципрочност и от всички алтернативи, в най-малък интерес на САЩ е Доналд Тръмп да започне да изпълнява заканите си към Китай, които отправяше по време на кампанията - облагане с наказателни мита на вноса от най-големия си търговски партньор и "дамгосването" на Пекин като валутен манипулатор. В този случай, Пекин ще бъде принуден да отвърне и защити интересите си, а от подобен сценарий нито Китай, нито САЩ, нито света ще спечелят.
