Нарастващият бюджетен дефицит, свиване на пространство за реагиране и финансовата неефективност и нестабилност бяха сред основните фактори, които отредиха на Китай 28-то място в годишния списък на Световния икономически форум (СИФ) за глобалната конкурентноспособност.

Данъчните ставки, които се обсъждат разпалено в страната след като добре познат бизнес лидер публично атакува високите данъци в страната, защитавайки инвестицията си от 1 млрд. долара в САЩ, се сочат като една от основните пречки за правене на бизнес в Китай в проучване сред мениджъри на компании, цитирани в доклада на СИФ.

Това е трета поредна година, в която Китай остава на същата позиция по индекса на глобалната конкурентноспособност (GCI), който тази година ранкира 138 държави, и челно място по който заемат Швейцария, Сингапур и САЩ.

Общата оценка за Китай се е подобрила за напредъка, направен в областите, свързани с иновации, включително образование, разходи на компаниите за проучвания и развитие, и прилагане на последни технологии в производството, се казва в доклада на СИФ.

Печалбите в тези категории обаче са били "частично компенсирани от влошаване на фискалната ситуация". За 2016 г. правителството заложи дефицит в бюджета от 2,18 трилиона юана ($314 млрд.) или 3% от БВП, докато за 2015 г. този процент бе 2,3%.

Икономисти прогнозират, че съотношението ще продължи да се увеличава през 2017 г. и е възможно да нарасне до 3,2-3,5% в зависимост от целите за ръста на БВП, които поставят властите, предвид очакваното увеличаване на инвестициите в инфраструктурни проекти и намаляването на данъците, за да се съдейства за растежа.

Високите правителствени разходи вероятно ще добавят натиск върху фискалната мощ на Пекин, чиито приходи нарастват доста по-бавно от разходите във време, в което икономическият ръст се забавя. Ръстът на БВП намаля до 6,9% през 2015 г., най-ниското ниво за последния четвърт век, като прогнозите са той да спадне до 6,7% през първите три тримесечия на настоящата година.

Бюджетните приходи за първите 11 месеца на 2016 г. са нараснали с 5,7% на годишна база и са били 14,83 трилиона юана, а разходите са скочили с 10,2% и са били 16,58 трилиона, сочат данни на официалната статистика.

Китайските власти продължават да търсят начин за преместване на акцента в икономическия ръст към устойчив модел, който да разчита повече на потреблението и услугите и по-малко на износа и инвестициите - план, според който те са склонни да приемат и по-нисък ръст.

Според доклада на СИФ обаче, нарушената пазарна ефективност и податливият на проблеми финансов сектор, дърпат назад този преход.

"Напредъкът през последните няколко години е малък" в тези две сфери, които са "ключови за ускоряване на прехода към нов модел за растеж", се посочва още в документа.

Ефективността на пазара на стоки - който измерва дали една страна може да създаде стабилни условия за предлагане и търсене, за да гарантира, че се произвежда правилния микс от продукти и услуги и най-ефективно се търгува в икономиката, така че най-ефективните компании да процъфтяват - е "подкопан от различни деформации", пише в доклада.

Така например, конкуренцията не е била достатъчна, заради "високите бариери за влизане на чужди фирми и нови бизнеси", като за сравнение отнема "малко над месец" да се стартира бизнес - над три пъти по-дълго отколкото в Швейцария.

Частните компании, особено малките и средните, от дълго време се оплакват от трудности, свързани с финансирането, тъй като китайските банки отдават приоритет на големите и държавни компании, заради подкрепата на правителството, с която се ползват последните, докато чуждестранните фирми непрекъснато сочат като най-голямата им трудност ограничения пазарен достъп.

Търговската камара на ЕС в Китай, посочва в годишния си доклад, че на европейските компании все още им е "забранено или в най-добрия случай са ограничени" от навлизането в много сфери, независимо от постоянните уверения на Пекин, че ще разшири достъпа до вътрешния пазар, и се призовава за "тласък без отлагане на необходимите пазарно ориентирани реформи".

Инвестициите от частния бизнес са нараснали за времето от януари до ноември 2016 г. едва с 3,1%, като за сравнение през 2015 г. ръстът им е бил 10,1%, показват данни на Националното статистическо управление. Говорителят на ведомството Шън Лайюн коментира по-рано, че забавянето се дължи на свръхпроизводството в тежката индустрия, ограниченията пред частния капитал да инвестира в някои сфери, и трудностите за получаване на заеми.

В доклада на СИФ се критикува също разпределението на средства в икономиката, като се посочва, че промишлеността е най-голямата причина за опасения, свързани с успешния модел за трансформация на ръста. "Неефективността и нестабилността характеризират финансовия сектор - резултатът от неефективността са лоши кредити, липса на конкуренция и неоптимално разпределение на капиталите", смятат анализаторите на форума.

През последните години Китай разчиташе много на инфраструктурни проекти, изграждани със средствата от заеми - често гарантирани от държавата - и на прекалено "горещия" пазар на недвижими имоти, за да стимулира икономическия си ръст, като Китайската академия за социални науки оцени общия обем на заемите за 2015 г. на 249% от БВП.

В момента традиционните индустрии изпитват трудности, свързани със спада на търсенето и свръхпроизводството, а банките, които позволиха да се стигне до "разгула" в тези сектори "са изправени пред логично влошаване качеството на активите и лоши кредити", предупреди СИФ в доклада си за глобалните рискове от януари.

Търговските кредитори са натрупали почти 1,5 трилиона юана лоши кредити към септември, докато в края на 2011 г. техният размер е бил 400 милиарда, сочат данни на Китайската банкова регулаторна комисия. Техният дял от общия размер на кредитите се е увеличил от 1% на 1,76%.

СИФ провежда също проучвания сред изпълнителните директори и висши мениджъри, които помагат за калкулирането на глобалния индекс на конкурентноспособността. Анкетата в Китай обхваща 355 души и е установила, че данъчните ставки са шестият "най-проблематичен фактор" за правене на бизнес в страната, след достъпа до финансиране, политическата нестабилност, неефектината държавна бюрокрация, инфлацията и корупцията.

Правителството обеща да намали данъците за бизнеса, за да стимулира растежа, основно чрез амбициозния план за преминаване от бизнес данъка към ДДС. Много компании и експерти обаче обясняват, че все още чакат да видят ползата от това. Въпросът стана основен в течащ дебат, след като Ли Уейган, професор по финанси в Тиендзинския финансов университет, заяви през декември миналата година, че негово изследване сред частни компании от четири града е установило, че близо 40% от приходите им отиват за данъци. Определението му за това като "праг на смъртта", защото може да доведе до реалното прекратяване на стопанската дейност, бързо стана популярно в китайските медии и принуди Държавната администрация за данъците да публикува серия от статии на сайта си, в които се посочва, че твърдението е "едностранно" и "подвеждащо".

Цао Дъуан, председател на Fuyao Glass Industry Group Co. Ltd., която произвежда стъкла за автомобили, казва неотдавна, че ДДС е най-тежкото бреме за компаниите в Китай, докато публично защити плана си да инвестира 1 млрд. долара за изграждането на производствени бази и друга инфраструктура в САЩ.

Докладът на СИФ за конкурентноспособността посочва, че общото данъчно бреме в Китай, което включва данъците и задължителните плащания от бизнеса на втората годината от действието му, са били 67,8% от приходите, което поставя страната на 131-во място от 138 страни в целия списък.