Като сурогат, Китай има малък контрол над това как неговите износни стоки са оценявани, когато възникнат спорове за дъмпинг. Търговските му партньори, които подадат жалби в СТО срещу Пекин могат да се позоват на член 15 от Споразумението за присъединяване като оценят съответните стоки по базови цени в избрана трета страна, като Германия, Тайланд и Малайзия, вместо по китайските цени, на базата на това, че китайските индустрии ползват държавни субсидии.
Това е важно, защото цените за стоките в тези трети страни са обикновено по-високи от цените в юани в Китай и се стига до ситуация, при която изглежда, че Пекин „подбива" цените или продава на по-ниски от пазарните.
„Китай ще вземе необходимите мерки според правилата на СТО, за да защити категорични законните си права и интереси срещу малък брой членове на организацията, които продължават да прилагат подхода за „сурогатна страна" при антидъмпинговите си разследвания срещу китайски продукти", каза още Шън Данян.
Също през миналата седмица японската новинарска агенция „Джиджи Прес" съобщи, че Токио няма да признае Китай за пазарна икономика и ще продължи да третира внасяните от там стоки в съответствие с механизма, предвиден в член 15, когато разследва евентуален дъмпинг. Новината от Япония идва само няколко седмици след като американският търговски министър Пени Прицкър каза, че „не е назряло времето за правителството на САЩ да промени начина, по който калкулира митата, налагани в търговски спорове". От това стана ясно, че Вашингтон не изглежда склонен, нито готов да започне да третира китайската икономика като пазарна.
Европейският съюз също даде да се разбере, че няма автоматично да признае Китай за пазарна икономика, макар подобна позиция да не е ратифицирана от парламента на общността.
Шън Данян заяви, че членовете на СТО трябва „да спазят поетите от тях самите ангажименти, колкото е възможно по-скоро и избегнат нормалното развитие на двустранните търговски отношения".
Когато през 2001 г. Китай се присъедини към СТО, той се съгласи да бъде третиран като страна с „непазарна икономика" в рамките на 15 години. Сега обаче Пекин иска този подход да бъде променен, настоявайки, че член 15 дава на търговските му партньори нелоялни предимства.
През последните месеци представители на китайското правителство лобираха активно и пред търговските си партньори, както и директно пред СТО при всеки удобен случай, надявайки се да спечелят подкрепа за слагане край на сурогатния статут.
На среща през юли в Женева на Съвета за търговия със стоки към СТО, китайският представител настоя всички страни от организацията да изпълнят задълженията си по член 15 като оставят сурогатните ограничения да изтекат. Австралия и Нова Зеландия подкрепиха Китай, но европейците изглеждат разделени.
Великобритания, Холандия, Швейцария, Финландия и Германия, според слуховете, подкрепят пазарния статут на китайската икономика, докато Италия, Испания и Франция са против. Германският посланик в Пекин Михаел Клаус заяви пред икономическото издание „Цайсин" през ноември, че докато позициите вътре в ЕС са различни, правителството в Берлин настоява за постигането на компромис. По думите му, кабинетът на канцлера Меркел иска „да намери баланс, който да сложи край на дискриминационното отношение към китайските продукти, като в същото време засили правилата, за да предпази дъмпинг от всички износители".
Към ноември, добавя той, ЕС е инициирал 17 дела за предполагаем дъмпинг, които имат отношение към Китай. Те обхващат редица продукти като стомана, въглища и химикали. „Съгласни сме с необходимостта да бъдат изпълнени задълженията от Протокола за присъединяване на Китай към СТО. Но също така отбелязахме, че Китай все още има проблеми при справянето със свръхпроизводството", добавя той.
Китайското правителство твърди, че отказа от сурогатната система и даването на пазарен статут, което произтича от член 15 на споразумението за присъединяване на страната към СТО, са два отделни въпроса. Юристи са съгласни, че Китай може или може да не постигне статут на пазарна икономика, дори ако другите страни пренебрегнат член 15, когато третират китайския износ. Според тях обаче, отказа от сурогатния подход би изравнил полето за Китай и търговските му партньори в рамката на СТО.
Китай трябва да използва системата за разрешаване на спорове на СТО, когато възникнат различия с търговските му партньори, казва Тао Дзинджоу, управляващ директор за Азия на юридическата фирма Dechert LLP. Страната трябва да се бори за правата си на основата на правилата на СТО и международното законодателство, смята той.
А ако Китай иска да засили позицията си на глобалната търговска сцена, според Чън Шуейхуа, директор на женевския Център за търговия и устойчиво развитие, той трябва да насърчава пазарните реформи. В частност, Пекин трябва да се фокусира върху ограничаване на свръхпроизводството в тежката индустрия и да предотврати прекаленото намаляване на цените от износителите.
В ЕС в момента обсъждат предложение, което би променило начина, по който страните членки оценяват китайския внос, свързан с търговски спорове. Предложението бе представено през ноември и трябваше да влезе в сила на 11 декември. То предвижда цените в страните, които подадат оплакване за дъмпинг от китайски внос, да бъдат използвани като референтни. Ако обаче „значителни изкривявания" окажат ефект върху тези цени, според предложението, могат да бъдат използвани и международни. Предложението все още трябва да получи одобрението от всички страни в ЕС и Европейския парламент, като не е ясно кога те ще се задействат.
Китай има това право като член на СТО и останалите членове трябва да изпълнят поетите от тях ангажименти, заяви по-рано този месец говорителят на Търговското министерство Шън Данян, добавяйки, че решението на ЕС да не промени начина, но който ще бъде третиран китайския внос е „разочароващо".
