На 24-ти юни Великобритания проведе референдума за членството в ЕС и резултатите показаха, че по-голямата част от гражданите на островната страна са за напускане на съюза. Това обаче ще окаже голямо влияние върху китайско-европейските отношения, и върху тези между Пекин и Лондон.
Началникът на Отдел „Икономика" в Института за европейски изследвания при Китайската академия за социални науки Чън Син смята, че след излизането на Великобритания от ЕС, пазарите ще продължат да изпитват краткосрочни колебания. В момента паундът и еврото се обезценяват, а доларът поскъпва, но в дългосрочен план пазарните отношения между Великобритания и ЕС няма да се разделят. Търговско-икономическите връзки между Китай и Европа обаче ще се променят. „Преди Китай и Европа пробваха да създадат зона за свободна търговия, а след излизането на Великобритания от съюза, Китай може да създаде подобна зона с нея отделно", казва Чън.
Предшественикът на ЕС е Европейската общност за въглища и стомана, която в началото се състоеше камо от 6 страни – Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург. През 1973 година Великобритания и няколко страни се присъединиха към нея и към момента тя наброява 27 членове. ЕС има своя валута и централна банка, изпълнителен орган в лицето на Европейската комисия и законодателен в лицето на Европейския парламент. Съюзът обаче няма общ отбранителен орган и повечето страни от ЕС са членове на НАТО. Като един от най-важните икономически субекти в света ЕС играе голяма роля за растежа на световното стопанство. Обемът на европейската икономика в момента отстъпва единствено на САЩ, но в политическо отношение в много области на съюза съществуват големи разногласия. Като например въпроса за разрешаване на бежанската криза и други ключови международни въпроси. По тях от различни страни на барикадата стоят основни европейски държави като Германия и Франция.
Публикуваният от Академията за социални науки „Доклад за развитието на ЕС през 2015-2016" показва, че през миналата година ЕС не само не е успял да избегне дълговата и украинската кризи, но е бил изправен и пред сериозни трудности, свързани с бежанската вълна и тероризма. Бежанската криза показа разногласията между страните-членки на ЕС и засили влиянието на десните партии, които се противопоставят на достъпа за мигрантите и показа, че страните от Шенгенското пространство не могат да охраняват границите си ефективно. Бежанската вълна обаче не може да разреши проблемите с липсата на работна ръка и застаряването на населението, пред които е изправена Европа.
По съобщение на „Икономическия вестник на 21-ви век" Брекзитът ще доведе до важни промени на глобалната политическа структура и геополитика. В същото време китайско-европейските търговски и икономически отношения ще се преструктурират и ще се промени техния статут.
През 2015 година най-голямата в света икономика като обем е била тази на САЩ със 17 трилиона долара, а след нея се нареждат ЕС – с 16 трилиона и Китай с около 10 трилиона. След като Великобритания излезе от ЕС обаче, икономическият обем на съюза ще стане 13 трилиона долара и това ще свие глобалният му дял. В същото време, икономическият обем на Великобритания ще бъде 3 трилиона долара и позицията й като световна икономическа сила ще спадне значително.
Директорът на Института за европейски изследвания при Китайския институт по международни въпроси Цуей Хундзиен посочи, че Китай трябва да гледа на Запада с нов поглед след излизането на Великобритания от ЕС. Преди, елитите решаваха бъдещето на Европа, докато сега политиците в западните страни започнаха да слушат гражданите си и се съобразяват с общественото мнение.
След обявяването на резултатите от референдума във Великобритания еврото и паундът се обезцениха значително, докато доларът поскъпна. Китайската валута също се обезцени. Преди, специални права на тираж на долара, еврото и юана в Международния валутен фонд заемаха първите три места.
Според „Икономическия вестник на 21-ви век", след излизането на Великобритания от ЕС китайските външнотърговски отношения също ще се променят. В момента ЕС е най-търговският икономически партньор на Китай, след него са САЩ и страните от АСЕАН. Търговският стокообмен обем на трите икономики с Китай е съответно 3.51 трилиона, 3.47 трилиона и 2.93 трилиона. Ако обаче от него се изключи това с Великобритания, който през 2015 година бе около 78.54 милиарда долара, САЩ отново ще станат най-големият търговски партньор на Пекин.
Изследователят от Китайския институт по международни въпроси Син Йе посочва, че преди ЕС е бил разглеждан като едно цяло, а Китай е подкрепял интеграцията му. След излизането на Великобритания от съюза, икономическият обем на ЕС ще се промени, а статусът на Лондон като глобален финансов център също ще намалее. Международният статут на еврото и паунда вероятно ще спаднат, което също ще окаже позитивно влияние за интернационализацията на юана. В момента Лондон е един от най-важните центрове за сделки с юани извън Азия, но сега Китай трябва да се адаптира незабавно към промените в ситуацията.
Публикуваните от Националното статистическо бюро на Великобритания вчера данни показват, че през третото тримесечие на тази година растежът на БВП на страната е по-малък от този през второто, когато е бил 0.7%. Това са първите данни на британското правителство за тримесечието след референдума.
В доклада на статическото бюро се казва, че доброто представяне на сектора на услугите компенсира спада в останалите три индустрии. В момента влиянието на референдума върху британската икономика не е голямо. Въпреки че през третото тримесечие растежът е по-бавен в сравнение с предишното, той надхвърля прогнозите на повечето икономисти. Данните показват, че през третото тримесечие сред четирите главни индустрии на Великобритания растежът в сектора на услугите е бил 0.8%, докато при останалите три той показва тенденция на спад. В селското стопанство той е бил 0.7%, промишлеността – 1%, строителството – 1.4%. Секторът на услугите е основна част в британската икономика и заема над 70% от БВП.
