Китайските икономисти от дълги години се борят с идеологическата пропаст, която разделя привържениците на свободния пазар и тези на държавния контрол над пазарните сили. Тази пропаст се видя за пореден път миналата седмица по време на дебат между двама видни икономисти от Пекинския университет, чиито възгледи за развитието на китайската икономика се оказаха диаметрално противоположни.
Професор Лин Ифу, правителствен съветник и бивш главен икономист в Световната банка, подкрепи индустриалната политика, която преобладава в днешен Китай – включително субсидии, данъчни ваканции и финансови стимули – и насочена към подкрепа за специфични сектори, разглеждани като критични за икономическия растеж на страната. „Не съм виждал страна, която да е постигнала икономически растеж без индустриална политика", заяви Ли по време на дебата, който бе организиран от Националния център за развитие към Пекинския университет.
Неговият опонент, професор Джан Уейин, привърженик на свободния пазар, беше категоричен в оценката си. „Индустриалната политика е просто маскирана планова икономика. В края на краищата и двете ще се провалят по същата причина", заяви той.
Основният планов орган в Китай – Националната комисия за развитие и реформи (НКРР), подкрепя вижданията на Лин Ифу. Говорителят й Джао Чънсин заяви през ноември, че индустриалната политика играе ключова роля за китайското развитие, но тази политика трябва да бъде актуализирана в съответствие с модерните пазарни тенденции.
Признавайки, че на някои места се прилагат индустриални политики по доста противоречив начин, Лин определи правителствения контрол като „рационален" и база за икономическия успех в много държави, включително Япония и Южна Корея.
Джан, обаче, даде червените точки на свободния пазар – не политически мотивираните държавни субсидии – с променящи играта иновации, определяйки ги като полезни за обществото. Той цитира примери като Джеймс Уат и парния двигател, междуградската железница на Джордж Стивънсън и иновативния интернет пазар на Джак Ма.
Настоящият преход на Китай към пазарна икономика – включително изпреварвайки Япония и излизайки на второ място света по обем на икономиката – разчита на троудоемки, капиталоемки и ресурсоемки индустрии. Негативните странични ефекти от този преход обаче включват структурни дисбаланси и свръхпроизводство в някои сектори. Освен това, някои държавни предприятия като телекомите са застрашени от иновации, които могат да им повлияят отрицателно, като например социалните мрежи.
Джан посочи, че индустриалната политика може да доведе до „самозабравяне". Така например, компаниите могат да се сраснат с държавата, за да печелят придобивки. Политиците от своя страна пък може да правят грешки, предвид това, че дори и най-добре информираните от тях не винаги биха могли да предвидят пазарните тенденции. Във всяка страна, каза Джан, „свободният пазар и предприемачите могат да направят най-доброто от сравнителните предимства".
Лин Ифу обаче вярва, че комбинацията от пазарни сили и активно държавно участие е нужна за напредъка на индустриалния прогрес. Японският стоманодобивен, петролен и автомобилостроителен сектори са тези, благодарение на които страната имаше двуцифрен ръст на БВП през 60-те години и тяхното развитие бе резултат от държавна политика. Джан обаче опонира, че японската автомобилна индустрия никога е нямало да постигне успеха, на който се радва, ако основателят на „Хонда Мотор" Соичиро Хонда не се бе противопоставил на индустриалната политика от 1961 г., ограничаваща компанията му, която тогава произвеждаше само мотори, от това да се включи и на пазара на автомобили. Според професорът, който цитира изследване на харвардският учен Майкъл Портър, индустриалните политики не са направили нищо, за да помогнат на 20-те най-успешни японски индустрии.
Лиу призна, че някои индустриални политики са предизвикали резерви сред икономистите, тъй като не са прилагани правилно. „Някои страни подкрепят индустрия, която вече е загубила привлекателността си, само за да стабилизират пазара на труда", посочи Лин, давайки пример с европейския сектор на субсидии за млекопроизводителите.
Дебатът от миналата седмица бе последният в рамките на дискусията между Лин Ифу и Джан Уейин, който тече от месеци. Двамата сблъскаха възгледите си миналото лято, когато в реч Лин защити настоящата индустриална политика на китайското правителство. Няколко дни по-късно на икономически форум Джан излезе с коренно противоположните тези. През годината двамата професори, които в живота са колеги и приятели, размениха възгледите си и в няколко публикации. Последният им сблъсък бе лице в лице по въпроса за индустриалната политика. Дебатът между Лин и Джан се следи отблизо от академичната общност в Китай, с редица учени присъединяващи се към единия и другия лагер.
Джуо Юнлян, гост изследовател в Китайското общество за икономически реформи, не е съгласен с Лин Ифу. Според него пазарните сили и правителствения контрол, които Лин смята, че могат да работят заедно, няма как да се „разберат".
У Дзинлян, правителствен съветник, смята, че времето на индустриалните политики е отминало. Според него икономическият ръст може да се осигури чрез „политика на конкуренция", която окуражава лоялната конкуренция и блокира монополите.
