Селското стопанство, хранителната промишленост, културата и сътрудничеството между регионите бяха акцентите в дейността на България през изминалата година в рамките на формата 16+1 (Централна и Източна Европа – Китай) и тя бе изключително плодотворна в няколко насоки.

Един от най-важните практически резултати бе създаването през юни 2015 г. на Център за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНССС), който функционира под шапката на българското Министерство на земеделието и храните. Създаването на Центъра бе залегнало в Насоките от Белград, които бяха договорени на третата среща на премиерите на Китай и страните от Централна и Източна Европа през декември 2014 г. в сръбската столица, и официалния му старт представлява несъмнено голяма крачка в задълбочаване на сътрудничеството между Китай и тази част от Европа в едни от най-перспективните области – земеделието, селското стопанство и хранителната промишленост.

Само за няколко месеца центърът успя да развие сериозна дейност. През януари 2016 г. беше пусната онлайн платформа с единна база данни, чрез която фермерите от 16-те държави от ЦИЕ могат да представят продуктите си на едно място и да се рекламират като единен пазар за китайските търговци. Платформата, която е представена на три езика – български, английски и китайски, разполага с профили на отделните страни и фирми, които улесняват навлизането на китайски инвестиции. Достъпът до системата е безплатен и към момента вече има интерес от китайски компании за сътрудничество с източноевропейски.

Следващата стъпка в това източноевропейски продукти да стигат по-бързо до китайския пазар и китайските до Европа, бе подписването на 29 април 2016 г. в град Ханджоу на договор за изграждането на логистичен център в Пристанище Бургас, като китайското правителство ще инвестира първоначално около 20 милиона евро за подобряване на пристанищната инфраструктура. С този договор Пристанище Бургас влезе в транспортната карта на Пекин и ще даде възможност на цялата стока от Централна и Източна Европа да се консолидира и преминава и през територията на България, което ще доведе до значителни инвестиции от китайска страна и ползи са страната и региона. Освен това договорът от Ханджоу предвижда също с китайски инвестиции да бъде изграден и Павилион за електронна търговия „16+1". През август бе избрана и китайската фирма, която ще бъде оператор на Павилиона 16+1 и Логистичния център – Horizon Software Solutions LTD и в момента върви реализация на проекта.

Друг важен резултат от сътрудничеството между България и Китай в рамките на формата 16+1 бе откриването на два български павилиона – през декември 2015 г. в Ханджоу и през август 2016 г. в Шанхайската зона за свободна търговия. Китайското правителство разглежда зоните за свободна търговия като един от новите двигатели на икономическия растеж и успешен модел за търговия и навлизане на чуждестранни компании на китайския пазар. Този модел се оказа успешен и в търговските отношения между България и Китай. За кратко време след откриването на павилиона в Ханджоу той предизвика сериозен интерес сред китайската страна и стана възможно посещението на голяма бизнес делегация от Китай в България, по време на което бяха подписани повече от 13 търговски договора. Интересът към втория български павилион в Шанхай също бе голям. Още при откриването му в него се представиха над 40 български производители на вино, мляко и млечни продукти, сладка, мед, козметика, сокове, тестени изделия. По думите на Васил Гелев, директор на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНССС), всяка една българска компания има възможност да изпрати мостри в Китай, като ЦНСС и Българската агенция по безопасност на храните оказва необходимото съдействие при подготовка на документите и експорта на стоките. „Всички структури в България, които по някакъв начин са ангажирани с износа на стоки работим в синхрон, така че да направим максимално лесно и оптимизирано изпращането им за Китай", заяви Гелев, добавяйки че значението на българските павилиони в Шанхай и Ханджоу е мащабно и полезно не само за България, но и за страните от Централна и Източна Европа, които чрез тях ще стават все по-познати на китайските потребители.

Вторият важен акцент през изминалата година бе културата. През ноември 2015 г. София бе домакин на Втория форум за културно сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ. В писмо до форума китайският премиер Ли Къцян посочва: „Културният диалог е нещо, което надскача времето и пространството. Китай и държавите от Централна и Източна Европа се радват на приятелско сътрудничество от години, а културният обмен играе особено важна роля в задълбочаването на нашите взаимоотношения". Участниците във форума обсъдиха редица въпроси като актуалните предизвикателства в управлението но културното наследство и обмена на културни ценности, насърчаване обмена на творци и произведения на съвременното изкуство, развитието на културните индустрии като двигател на икономическия растеж. Участниците приеха Декларация за сътрудничество в сферата на културата, която ще помогне за утвърждаването на Форума за културно сътрудничество като инструмент за постоянно сътрудничество в областта на културата между страните от Централна и Източна Европа и Китай. Неговата основна цел ще бъде да работи за утвърждаването на водещата роля на културата не само в социалното и икономическото им развитие, но и в разширяване на отношенията между тях във всички области на обществения живот.

По време на форума в София бе подписано и двустранно споразумение между Китай и България за отварянето на културни центрове в столиците на двете държави.

Позитивните контакти между Китай и България в сферата на културата продължиха и през 2016 г. За първи път в своята история Китай и България подписаха Програма за сътрудничество в областта на културата за периода 2017-2020 г. Това стана по време на визитата на българския министър на културата Вежди Рашидов в Пекин през септември 2019 г. и участието му в Първия международен панаир на изкуствата и културата „Път на коприната" в град Дунхуан. „И България, и Китай са древни страни. Така, както е уникално наследството, оставено от китайските династии, така е безценно и сътвореното през вековете от българските царе и владетели", посочи министър Рашидов и допълни, че двете страни притежават множество културни и исторически забележителности, както и високи образци на съвременното изкуство и култура, които трябва да бъдат популяризирани, за да се засилва взаимното опознаване и разбиране между китайския и българския народ.

Важен резултат в културното сътрудничество между Китай и България бе и представянето на българското издателство „Изток-Запад" на 23-ия Международен панаир на книгата, който се проведе в края на август 2016 г. Издателство „Изток-Запад" е едно от най-големите и утвърдени български издателства, в които особен акцент са книгите, свързани с Източна Азия. По време на панаира издателство „Изток-Запад" подписа с Издателството за чуждестранна учебно-изследователска литература при Пекинския университет за чужди езици споразумение за сътрудничество, което ще проправи пътя за по-сериозното навлизане на китайската литература на българския пазар и на българската – на китайския, както и ще даде възможност за съвместно китайско-българско книгоиздаване, културно-литературен обмен и създаване на трайни професионални отношения в областта на литературата.

Третият важен акцент по линия на сътрудничеството 16+1, в което България играе водеща роля, бе провеждането в София на Първата среща на кметовете от страните от ЦИЕ и Китай. Събитието се проведе под надслов "София – пресечна точка на нови възможности" и при откриването му софийският кмет Йорданка Фандъкова заяви, че подобни срещи на кметовете на различни столици дават възможност не само да се обсъждат идеи, но и за договаряне на съвместни проекти. По думите на министърът на туризма Николина Ангелакова пък туризмът е сред секторите, които могат да се развиват с общи усилия и чрез задълбочаване на партньорството. „Тази цел може да се постигне именно чрез участието в инициативи като 16+1 и активен диалог между държавите", подчерта министър Ангелкова. В сферата на туризма, между България и Китай вече са подписани няколко документа, които са основа за по-засиленото сътрудничество, не само между София и Пекин, но и между всички страни от формата 16+1, каза още тя.

В заключение може да се каже, че изминалата година за изключително динамична за формата 16+1, изпълнена с множество важни събития и реални резултати в реализирането на Насоките от Белград. Но може би най-важното е това, че всяка от страните показа желание да работи за успеха на формата 16+1, тъй като се видя, че той е основан на равенството и взаимната изгода. А колкото до България, най-добра оценка за извършеното даде директорът на ЦНССС Васил Гелев, който казва: „2015 година беше изключително ценна за българо-китайските отношения. Надявам се, че за в бъдеще ще имаме още много такива години, които ще определяме като исторически за нашите отношения".

--Тодор Радев