Правителството на Китай оповести нова група проекти за публично-частни партньорства (ПЧП) на обща стойност 1,17 трилиона юана (174 милиарда долара). Министерството на финансите публикува списъка на 516-те пилотни проекта на сайта си в края на миналата седмица, като с тях се надява да съдейства за изграждането на инфраструктура и за вливането на повече частни инвестиции в сектори, достъпът им до които до момента бе ограничен, като транспорта, енергетиката, земеделието, образованието и други. През 2014 г. общият обем на първите подобни инвестиции – 20 проекта, бе 180 милиарда юана, а на вторите от 2015 г. – 659 милиарда за 206 проекта.

Моделът на ПЧП получи първоначално сериозно внимание, след като влезе в плановете на правителството през 2013 г. за съдействие на икономическия растеж. Тогава, на 3-ия пленум на ЦК на ККП бе посочено, че са нужни повече частни инвестиции в инфраструктурата и енергетиката. Включвайки частни инвеститори да участват в гарантирани от правителството инфраструктурни проекти, моделът на ПЧП съвпадна с ангажимента на Пекин за повече реформи и засилване ролята на пазара и частния сектор, като в същото време намалее ролята на властите при разпределянето на ресурсите.

През изминалите години правителствените агенции рекламираха модела на ПЧП, Министерството на финансите (МФ) и Националната комисия за развитие и реформи (НКРР) приеха серия от политики и правила, които трябваше да изградят рамката за действие на ПЧП. Независимо от очакванията и ентусиазма на властите обаче, прогресът на пилотните ПЧП обаче засега не отговаря напълно на очакванията на правителството, тъй като частните инвеститори остават в немалка степен подозрителни към доходността на предлаганите проекти и големите различия в политиките по места. През миналия декември Министерството на финансите обяви 30 проекта за ПЧП, но източници близки до ведомството, съобщиха за тукашна медия, че засега в ход са само три: система за отпадъчни води в Чъджоу, провинция Анхуей, за контрол на замърсителите в Гуейян, провинция Гуейджоу, и пречиствателна станция в провинция Хунан.

Местните власти от своя страна се опитват да прокарат свои ПЧП. Над 10 провинции, включително Дзянсу, Анхуей, Джъдзян и Съчуан, вече реализират собствени проекти. През август източната провинция Дзянсу обяви 15 ПЧП, но към момента са подписани договори за реализацията едва на три.

Експерт, близък до Националната комисия за развитие и реформи посочи, че без необходимата законова защита на дългосрочните интереси на частните компании в проекти по ПЧП и уточняване на отговорностите за контрола по реализацията им, фирмите ще продължат да се колебаят дали да участват. „Моделът на ПЧП е подобен на предишната практика на правителството да окуражава навлизането на частен капитал в някои сектори. Казано образно, старото вино в нова бутилка", казва той.

Правителството обаче продължава с усилията си да наложи модела на ПЧП. В началото на април, НКРР и Финансовото министерство, в партньорство с Министерството на водните ресурси, изработиха ръководни насоки за механизъм, насърчаващ частното участие по големи водни проекти. НКРР започна сътрудничество и с Китайската банка за развитие (КБР) за да се търсят възможности за финансова подкрепа на проекти за ПЧП.

Представител на КБР посочи, че моделът изисква съпътстващи мерки като например условия за търговете по места и механизми за управление на цените.

Към момента няма обобщени статистически данни за прогреса на проектите за ПЧП, но местните власти дават някои информации. Представител на финансовото бюро на провинция Дзянсу посочи, че няма национален механизъм за обявяване на проектите за ПЧП. Изследване на компанията „Миншън Секюритис" показва, че са обявени проекти на стойност 1,6 трилиона юан, но се реализират такива само за 210 милиарда юана. Според представител на КБР смята, че бавният прогрес през миналата година се дължи на липсата на ясна система за определяне на стойността и финансовите средства, които държавата ще влага с проектите. „Освен това, на фона на засилването на антикорупционната компания, също предизвиква опасения, че неправилното определяне стойността на проектите, може да доведе до съмнения", добавя той.

Повечето от проектите, които се реализират, стартираха след години проучвания, дори преди правителството да застане зад модела за ПЧП. Проект в Дзянсу за грижа за възрастни, който е общо начинание на местните власти и клон на „Леново" влезе в преговорна фаза преди три години, но едва миналата бе избран за реализация, при това след като в оригиналния план бяха направени промени.

Дзин Юнсян, генерален мениджър на „Даюе Консултинг" казва, че проектите за ПЧП обикновено траят дълго и имат сложни операции, така че се нуждаят от повече време за проучване и подготовка.

Дефиницията на ПЧП в Китай е доста по-широка от тази, която се прилага в западните страни. Според Финансовото министерство частните инвеститори могат да бъдат на практика държавни компании, при положение, че не са контролирани от местните власти в провинциите, където се реализират ПЧП. На следващо място, участието на държавните и частните инвеститори не е равнопоставено, като на частния капитал е отредена второстепенна роля. Ли Дзини, зам.-генерален мениджър в агенцията за инфраструктурни консултации „Шанхай Джъмбо Консултинг", казва, че държавните предприятия, особено тези, които са под контрола на централното правителство, са по-активни в търсенето на проекти. В сравнение с техния предишен фокус върху строителството, сега те разширяват участието си индустриалната верига и се включват в инвестициите и операциите. „Местните власти са склонни да избират за партньори държавни предприятия, заради по-малките рискове", добавя Ли.