Групата на 20-те (Г-20) бе създадена, за да отговори на финансовата криза от 1997-1999 г. чрез разработването на мерки, които да съдействат за международната финансова стабилност. Постепенно обаче в дневния ред на Г-20 влязоха въпросите на устойчивото развитие, енергийната сигурност, промените в климата, реформата на световната финансова система и демографските проблеми, и от 2006 г. те са неизменна част от дискусиите между членовете на групата. Може би най-сериозното изпитание за групата бе през 2008 г., когато лидерите на страните-членки се събраха за първи път във Вашингтон, за да обсъдят мерки за справяне с поредната финансова криза. По време тази среща тогавашният британски премиер Гордън Браун заяви, че е нужен консенсус по създаването на нова глобална икономическа система, а във „Декларацията от Вашингтон" бе посочено, че лидерите са се съгласили по общите принципи за реформиране на финансовите пазари в своите страни, договорили са план за действие, който да доведе до приложението на тези принципи и са потвърдили ангажимента си към принципите на свободния пазар. Много от участниците в срещата на върха във Вашингтон през 2008 г. изразиха оптимизъм от постигнатото и доверие, че целите ще бъдат реализирани, но реалностите показаха, че това не е толкова лесно.

Г-20 – група за действие или място за празни приказки (清谈馆)?

В речта си при откриването на срещата на Г-20 в Ханджоу китайският председател Си Дзинпин заяви: „Трябва да превърнем Г-20 в група за действие, а не в място за абстрактни разговори". С това той показа основният проблем на Г-20 в момента – трудното предприемане на общи действия за справяне с глобалните проблеми, независимо от декларациите за това. Причините могат да се разглеждат в три аспекта:

На първо място, някои от ключовите страни в Г-20 продължават да се фокусират върху собствените си геополитически интереси, а не върху общите проблеми, което създава трудности пред глобалното икономическо възстановяване и интеграция. Например, налагането от страна на Запада на търговски и икономически санкции срещу Русия заради конфликта в Източна Украйна доведе не само до икономически загуби за двете страни , но също така и до криза в политическите им отношения. В същото време, стана ясно, че санкциите не са ефективни и Русия не може да бъде изолирана от световните процеси. Нещо повече, позициите на Москва в международните дела през последната година, особено след военната й операция в Сирия, се засилиха значително.

На второ място, неубедителното възстановяване на развитите икономики, дълговия и бежанския проблем в Европа доведоха до засилване на протекционистките тенденции и увеличаване на антиглобалистките настроения в западните общества. Примери за това са референдумът за излизане на Великобритания от ЕС, успехът на антиевропейските и антиглобалистки партии в изборите в Европа, продължаващите антидъмпингови и антисубсидийни разследвания на Европейската комисия срещу китайски компании, блокирането на китайски сделки в САЩ и Австралия с мотив за защита на националната сигурност. Те показват, че независимо от декларациите за общи действия и координиране на политиките, които съпътстват срещите на Г-20, страните все още изпитват трудности, когато трябва да действат заедно по редица важни въпроси за глобалното развитие.

На трето място, сред страните-членки на Г-20 продължават да съществуват сериозни различия относно реформата на глобалната финансова и икономическа структура. През 2010 г. Борда на директорите на МВФ одобри проект за реформа в управлението му, която трябваше да даде по-голям глас при взимането на решения на новите икономики като Китай и Индия, но тогава тази реформа се провали заради отказа на САЩ да я ратифицират. Оттогава насам въпросът е постоянно в дневния ред на Г-20 и едва през януари 2016 г. Конгресът на САЩ одобри проекта за реформа на квотите в МВФ. На срещата на върха на Г-20 през 2011 г. страната-председател Франция постави за обсъждане въпроса за реформа на глобалната финансова система, но акцентът тогава бе преместен върху дълговите проблеми на няколко страни от Еврозоната, като Гърция, Кипър, Португалия и Испания.

Тези примери показват, че в рамките на Г-20 постигането на консенсус по наистина важните въпроси за глобалното финансово и икономическо управление не е лесна задача, особено когато страните изпитват икономически и финансови трудности, с които трябва да се справят в краткосрочен план или усещат опасност за позициите си в международната финансова и икономическа система.

Всичко това поставя въпроса: Може ли Г-20 да се превърне в наистина работещ механизъм за ефективно управление на глобалната икономика, а не да остане поредното „място за абстрактни разговори" и какво бе постигнато в тази насока през изминалата година, в която Китай бе начело на групата?

Китайската рецепта за справяне с новите предизвикателства пред Г-20

Срещата в Ханджоу представлява първият международен форум на най-високо равнище, на който Китай представи своята визия за разрешаване на глобалните икономически проблеми и даде заявка, че ще играе все по-голяма роля в бъдещото управление на световните икономически процеси.

Инклузивност и растеж

Като страна спечелила много от включеността си в световната икономика през изминалите 30 години, Китай разбира много добре ролята на свободната търговия и приобщаването на по-слаборазвитите и бедни страни към глобалните икономически процеси, така че те да се възползват от тях. И днес, когато Китай е втората най-голяма икономика и един от основните двигатели на глобалния растеж, той се опитва да прокара визията си за приобщаващия растеж – нещо, което намери отражение в одобрения от лидерите План за действие по Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. и Инициатива на Г-20 за подкрепа на индустриализацията на Африка и най-слаборазвитите държави. От дълги години Китай оказва помощ за развитието на Африка и слаборазвитите страни от други части на света чрез инвестиции, търговия, обучение на кадри, но някои западни страни гледат на тези му усилия с подозрение и недоверие. Сега обаче, внасяйки въпроса в дневния ред на Г-20, Пекин показва, че развитите страни трябва да вземат по-голямо участие в разрешаването на проблемите на по-слаборазвитите, както и че не може да се говори за общо развитие, докато съществуват огромни различия в икономическото развитие на отделните страни.

Растеж основан на иновациите

Изминаха осем години от последната финансова криза, но развитите страни продължават да търсят начини за преодоляване на нейните последици и най-вече за възобновяване на икономическия си растеж. В същото време големите развиващи се икономики като Китай, Индия и Бразилия също започнаха да се забавят, предизвиквайки опасения за бъдещето. Ясно е, че традиционните двигатели на икономическия растеж вече не работят и е нужно да бъдат търсени нови. Китайската рецепта в това отношение е да се работи за постигането на ръст, основан на иновациите и тя намери отражение в Плана на Г-20 за иновативен растеж, в който се поставя акцент на новата индустриална революция, дигиталната икономика, като роботиката, виртуалната реалност, интернет, големите данни. През последните няколко десетилетия новите технологии и Интернет промениха света по революционен начин и навлязоха в ежедневието на милиарди хора, отваряйки нови бизнес възможности. И това е нещо, което според Китай трябва да бъде използвано за съживяване на глобалната икономика и извеждането на преден план на нови двигатели на световния растеж.

Координация на макроикономическите политики

В комюникето от срещата в Ханджоу се посочва: „Решени сме да използваме всякакви мерки – парични, фискални и структурни – поотделно и заедно, за да реализираме целта си за силен, устойчив балансиран и приобщаващ растеж". За първи път тези три мерки се поставят заедно, но пътят до това не бе безпроблемен. Германия и САЩ например имаха различни позиции по въпроса в началото на годината. Германия смяташе, че структурната реформа трябва да има приоритет, докато САЩ настояваха за повече парични и фискални мерки и Китай – както посочи финансовият министър Лоу Дзиуей – трябваше да вложи много усилия и време за постигането на консенсус между двете страни. В интервю за китайското икономическо издание „Цайсин" финансовият министър на САЩ Джейкъб Лю пък припомни, че допреди 3-5 години лидерите на Г-20 не са били в състояние да се разберат какви мерки да се предприемат – за строги икономии или за стимулиране. „Днес обаче – подчерта той – всички смятаме, че трябва да работим заедно за реализирането на трите мерки".

Общи действия за поддържане стабилността на финансовите пазари

Преди срещата на финансовите министри и директорите на централни банки на страните от Г-20, която се проведе през март в Шанхай, Японската централна банка понижи изненадващо лихвените проценти под нула. Решението бе обяснено с желанието на банката да съживи растежа в третата най-голяма икономика, но то доведе до опасения, че и други банки могат да я последват и в крайна сметка ще се стигне до валутна война. Според източник, близък до срещата в Шанхай, една от основните й цели е била да бъде убедена Япония да не пипа валутата си. Това бе и първият път, когато страните от Г-20 се ангажираха „да се консултират тясно по въпроси свързани с валутния пазар". В комюникето от срещата в Шанхай се посочваше, че участниците са се съгласили „да се въздържат от конкурентни девалвации [竞争性贬值]" и „няма да използват разменните курсове на валутите си за цели, свързани с нелоялна конкуренция [竞争的目的]". В комюникето от самата среща в Ханджоу пък бе посочено, че на предстоящата си среща през октомври министрите на финансите и директорите на централни банки на страните от Г-20 трябва да излязат с мерки срещу избягването на данъци, корупцията, финансирането на тероризма и прането на пари. Консенсусът, който министрите и директорите на централни банки постигнаха в Шанхай показва, че е напълно реално Г-20 да действа заедно по трудни въпроси, свързани с координацията на макроикономическите политики на членовете й.

Свръхпроизводството

През последните години проблемът със свръхпроизводството е постоянно във фокуса на вниманието на световната общност, като най-често за него е обвиняван Китай. На срещата на търговските министри на Г-20 през юли няколко страни, сред които САЩ, Япония, Канада и ЕС, отново поставиха пред Пекин за ограничаване на свръхпроизводството в стоманодобива и въгледобива. Китай не е страна, която се крие от този тежък и със сериозни социални последствия проблем и на всички са известни плановете й да съкрати през следващите 3 до 5 години производството на въглища с 500 милиона тона и на стомана със 150 милиона тона. Според Пекин обаче – и това бе подчертано на срещата на Г-20 в Ханджоу – свръхпроизводството в стоманодобива и други индустрии е само китайски, а глобален проблем и се нуждае от общ отговор. В крайна сметка, китайската позиция явно получи разбиране, тъй като лидерите на Г-20 се разбраха да бъде създаден Глобален форум по въпросите на свръхпроизводството в стоманодобива в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за да се увеличи обменът на информация и сътрудничеството в сферата. В същото време на срещата на Г-20 бе поставен акцент и върху проблемите с околната среда, причинявани от урбанизацията и индустриализацията, и бе посочено че страните ще работят за щадящо околната среда устойчиво развитие, особено чрез увеличаване на „зеленото" финансиране. И макар това да изглежда като малка стъпка, тя показва, че Г-20 е способна да постави във фокуса на вниманието си дългосрочни проблеми и да търси пътища за тяхното решаване.

В заключение може да се каже, че среща на върха на Г-20 направи поредните стъпки в посока към по-тясното сътрудничество между развитите икономики при справяне в глобалните проблеми, постави твърдо в центъра на вниманието на световната общност въпросите на устойчивото развитие и показа, че промените в управлението на глобалната икономика са неизбежни. Както и че тези промени няма да се случат без Китай.