Решението на британците да излязат от Европейския съюз (ЕС) имаше огромен резонанс в Китай. В деня след обявяването на резултатите новината бе по първите страници на всички вестници, в централните емисии на телевизии и радиа, а коментатори заляха медийното пространство с гледни точки за потенциалното влияние върху Пекин.

Обяснимо, основният акцент бе върху икономическите негативи, които китайските компании във Великобритания ще понесат, но също така и върху позитивите, които бизнесът би могъл да извлече от решението на британците. За мнозина визита на председателя Си Дзинпин в Лондон миналия октомври маркира началото на „златна ера" в развитието на отношенията между Китай и Великобритания. В продължение на десетилетия Лондон бе сред най-отявлените критици на Китай по въпроса за човешките права в Европа и политическите контакти между двете държави бяха сведени до минимум. Изправена пред реалностите, свързани с бурното икономическо развитие на Китай и в не малка част благодарение на разширяващите се икономически и търговски контакти, Великобритания преосмисли стратегията си и – по думите на бившия премиер Дейвид Камерън – претендира да бъде „най-важният съюзник на Китай на Запад". Пекин също започна да ухажва активно Лондон с инвестиции и потенциални търговски възможности. По време на визита на Острова на китайския председател двете страни обявиха сделки за 57 млрд. долара. Благодарение на реномето и възможностите, които предлага в сфери като финансовите услуги, управлението на активи и недвижима собственост, както и на либералното си законодателство, много китайски компании в последните години направиха Великобритания любима дестинация за преки инвестиции. Само за 2015 г. китайски компании са финализирали 22 големи сделки за придобиването на британски фирми. Най-голямата от тях е на стойност 9 млрд. долара и е за 33,5% от акциите на британската АЕЦ Хинкли Пойн, които трябва да бъдат изкупени от държавната Генерална корпорация за атомна енергия. Точно тази сделка, която трябваше да бъде емблематична за новите отношения между Китай и Великобритания, се оказа предвестник на тяхното заоблачаване. След като новият премиер Тереза Мей пое властта финализирането на сделката бе отложено, давайки противоречив сигнал за това какъв курс ще поеме британската политика, включително и към Китай, след излизането на страната от ЕС. Едно от главните предимства, а вероятно и основното, за това китайския бизнес да избира Великобритания като отправна точка в стратегията си за глобално разширяване, бе предвидимостта и устойчивостта на британската политическа и икономическа среда. Брекзитът и някои последвали промени в курса на тази политика – както в случая с АЕЦ Хинкли Пойтнт, обаче показват, че тази предвидимост и стабилност вероятно не са такива, каквито е свикнал да ги вижда света. И това е достатъчно основание за китайския бизнес и държава да бъдат най-малкото по-предпазливи в бъдеще.

Решението за излизане на Великобритания от ЕС вероятно ще доведе и до преосмисляне на цялостната си търговска стратегия на Пекин към общността. Ако британската икономика се влоши поради неяснотите и загубите, които бизнеса ще претърпи от прекратяване на досегашния му достъп до единния европейски пазар след Брекзита, върху стойността на китайските инвестиции там също ще бъде нанесен удар. Брекзитът може да накърни фатално ролята на Лондон като топ световен финансов център и Китай ще трябва да коригира плановете си да използва британската столица като важна част в стратегията си за интернационализация на юана. През 2015 г. Пекин предприе няколко значими стъпки за реализиране на тази стратегия, като пускането от Китайската народна банка в Лондон на първата й емисия облигации, деноминирани в юани, на стойност 5 млрд. юана и продажбата от Китайската земеделска банка на ценни книжа, деноминирани в юани и британски паунди, на стойност 1 млрд. долара. В резултат на Брекзита обаче много големи глобални банки може да преместят капиталовите си операции извън Лондон, който ще загуби привлекателността си като световен финансов център и Китай трябва да търси алтернатива. От това може да спечелят градовете на континента като Хамбург или Люксембург, които също правят усилия да се утвърдят като офшорни центрове за търговия с юани, но мащабът на финансовите им пазари за момента е далеч от този на Лондон.

Коригирането на търговската стратегия на Пекин в резултат на британския референдум ще има вероятно още една сериозна – този път, политическа последица. Доскоро в Пекин разглеждаха европейската интеграция като нещо позитивно, тъй като вярваха, че силна Европа би могла да се противопостави на хегемонията на САЩ. С Европа, независимо от антимонополните разследвания, Китай винаги е имал по-добри и прагматични отношения, и пример за това е видимото подобряване на връзките именно с Великобритания, Чехия и скандинавските страни, които дълго време го критикуваха за човешките права, отношенията с Тайван и други чувствителни въпроси. Редовните форуми на върха Китай-ЕС и мащабните програми, които двете страни реализират, показват, че отношенията им могат да се развиват безпроблемно или най-малкото да не бъдат заложник на отделни проблеми. Диалогът и комуникацията между Китай и ЕС с Великобритания в него станаха характеристика на тези отношения. Брекзитът обаче може да се окаже повратната точка, след която този тип отношения да се променят в известна степен. С нарастването на китайската икономическа мощ и превръщането на страната във втората най-голяма икономика, през последните години в Пекин започнаха да преосмислят отношението си към европейската интеграция основно по геополитически мотиви. Основните коментари са по линията на това, че обединена и силна Европа вече не е в китайски интерес, заради опасността от това ЕС и САЩ да формират съюз, който да се опита да ограничи възхода на Китай по начина, по който това бе направено с бившия Съветски съюз. Вероятно по тази причина, както и поради противоречивите сигнали, идващи от ЕС по ключовия въпрос за интеграцията му и най-вече заради увеличаващия се процент на евроскептици, Пекин се преориентира към култивирането на връзки с отделните страни, опитвайки се да осигури политическа подкрепа и гарантира все по-сериозните си икономически интереси в Европа. Досега тази стратегия показва успех, както е видно от позициите, които Китай има в страни като Германия, Италия, Испания, Унгария, Полша и Гърция. В същото време почти всички европейски страни разработиха или са в процес на избистряне на собствена стратегия към Пекин, в която акцентът е гарантирането на икономическите им интереси и позиции на огромния китайски пазар. В този смисъл Брекзитът може да задълбочи още повече икономическите противоречия вътре в самия ЕС и да изправи една срещу друга различни страни, давайки възможност на Китай да договори по-добри условия за достъп до европейския пазар.

Това, разбира се, не означава, че Европа ще загуби позиции срещу Китай, особено що се отнася до търговските спорове, а точно обратното – „отрезвени" от британския референдум, и в Лондон и в Брюксел може да възприемат по-прагматичен и ефективен подход, който да доведе до засилване влиянието и присъствието и на британските, и на европейските компании в Китай. Както и да ускори сключването на споразумението за взаимни инвестиции, както и да се мисли в посока установяването на зона или зони за свободна търговия между Китай и страните от ЕС.