20160711jj

Неочакваният ръст на китайските валутни резерви се дължи вероятно на поскъпването на активите като държавните облигации и показва също по-малката намеса на правителството във формирането на разменния курс на юана, смятат анализатори.

Размерът на валутните резерви, с които разполага Китайската народна банка (КНБ) е нараснал с 13,5 млрд. долара през юни и е достигнал 3,2 трлн., сочат данни на банката, обявени на 7 юли.

Това е най-голямото месечно повишение на валутния резерв от април 2015 г. насам и изненада повечето икономисти и анализатори, които очакваха спадът да продължи и през юни, следа като м. май банката обяви намаление от 28 млрд. долара.

Ръстът бе също необичаен, тъй като юанът поевтиня с около 0,9% спрямо долара през юни. Обикновенто, по-евнин юан означава, че инвеститорите ще са по-склонни да местят капитали извън страната, в резултат ще намалее и резерва.

Китайският валутен резерв намаляваше 19 месеца през последните две години, след като в юни 2014 г. отбеляза най-високата си стойност – 3,99 трлн. долара. Най-голямото му свиване бе през декември, когато повишаване на лихвения процент от страна на Федералния резерв на САЩ доведе до нетно изтичане на 107,9 млрд. долара.

Главният анализатор на „Блумбърг" за Азия Том Орлик коментира, че слабия юан и шока от британския референдум са дошли прекалено късно, за да предизвикат сериозен отлив на капитали. Влиянието на оценката също може да е допринесъл за това увеличаване, тъй като през юни станахме свидетели на рязко поскъпване на йената и съществено поевтиняване на британския паунд, добавя Орлик.

От ноември 2015 г. китайските валутни резерви започнаха да спадат заради опасения, свързани със слабия юан и изтичането на капитали от страната, но през март т.г. те отново започнаха да нарастват на фона на знаци за стабилизиране на икономическия ръст.

Анализаторите отдават обикновено увеличаването на резерва на поскъпването на активите, но мненията се разминават по това дали колебанията в разменния курс са имали позитивно влияние за промяната.

Сие Ясюен, анализатор на макроикономическите процеси в „Чайна Мърчънтс Секюритис" (China Merchants Securities) казва, че тяхно проуване показва, че промените в стойността на другите валути, свързани със щатския долар, особено японската йена, обясняват ръста от 10 млрд. долара в резерва.

Но Лян Хун, главен икономист в инвестиционната банка Китайска международна капиталова корпорация, писа, че промените в обменния курс всъщност да подкопали стойността на резерва с 8,7 млрд. долара, тъй като влиянието на по-скъпата йена е било засенчено от това на далеч по-слабия британски паунд и еврото.

Според Лян увеличението на резерва от юни се дължи основно на поскъпването на стойността на държавните облигации, които КНБ държи в инвестиционното си портфолио. Те именно са довели до увеличението с почти 40 млрд. долара, компенсирайки свиването, причинено от колебанията в разменния курс.

„Ценовият фактор обикновено се пренебрегва в нормални периоди, но в условия, когато се случат големи рискови събития като британския референдум се наблюдава значителна промяна в цените на ценните книжа. Тогава той е също толкова важен, колкото разменния курс при оказването на влияние върху оценката на резервите", казва тя.

Анализаторите казват също, че КНБ е намалила интервенцията си на пазара на чужда валута защото опитите в подкрепа на юана биха нанесли щети на резерва.

От февруари, стойността на китайския валутен резерв се колебаеше в много по-малък размер, отколкото в миналото, казва и Дън Хайцин, главен икономист в компанията JZ Securities.

„Това означава, че КНБ е стопирала рутинни интервенции" на пазара на чуждестранна валута, обяснява той.

Тази седмица КНБ се очаква да публикува количеството на просрочените фондове в чужда валута

Следващата седмица, централната банка ще публикува размера на дължимите средства за чуждите валути, който измерва колко ликвидност в юани тя е пуснала на пазара чрез банките, които са закупили чуждестранна валута от фирми и физически лица.

Данните ще покажат дали КНБ е имала нетен приток или отлив на валута през юни. Лян Хун оценява, че ще има нетен отлив на близо 17,8 млрд. долара, докато през май този показател е бил 8,2 млрд.

Китайският златен резерв през юни е бил на стойност 77,43 млрд. долара, докато през май той е бил 70,48 млрд.