20160530jj |
Южният мегаполис, който бе залят от работници-мигранти от цялата страна, се превърна в дом на най-големите и актуални китайски компании, много от които се ръководят от млади предприемачи, надяващи се да получат световно признание.
Разделен от Хонконг с река, Шънджън е предпочитана лаборатория за експериментите на китайското ръководство, след като през 1979 г. бащата на реформите Дън Сяопин го посочи като първата специална икономическа зона.
В момента в града живеят 11 милиона души, чието благосъстояние дойде от производството и износа на евтини дрехи, електроника и детски играчки за големите чужди марки. С покачването на цената на труда обаче фирми като „Фокскон" – прочутият доставчик на „Епъл" се преместват във вътрешността на страната или извън Китай и това накара Шънджън да се фокусира върху местните технологии с по-висока добавена стойност.
Шънджън привлича новите иновативни компании с добре развитата си производствена база и вериги за доставки, с транспортните връзки, близостта му до банковата и финансова системи и опит на Хонконг, с по-добрия трафик, приятни климатични условия и по-малко въздушно замърсяване, отколкото столицата Пекин и най-големият град в страната Шанхай.
„Шънджън се превръща в нова граница за технологията, защото има инфраструктурата, който позволява на всеки да превърне идеите си в продукти", казва Ерик Пан, основател на Seeed Technologу. Преди седем години Пан напуснал работата си за „Интел" в Пекин и се преместил в Шънджън. Оттогава работи за подема на т.нар. движение на производителите – серия от местни фестивали, които популяризират изкуствата, занаятите, но също така и инженерните достижения и технологиите със свободен достъп. През миналата година събитието е привлякло над 190 000 души. „Хората идват в Шънджън. Те са млади, безрасъдни и оформят облика на града. Мисля, че това е огромната разлика между нашия и останалите китайски градове", казва Пан.
Установени технологични гиганти като производителите на телекомуникационно оборудване „Хуауей" и „Джунсин", както и интернет компанията „Тенсент" наричат Шънджън свой дом. Така го виждат и изгряващите звезди като „Ди Джи Ай Текнолъджи" (DJI Technology) – доставчик номер 1 в света на невоенни дронове, вдъхновяващите местни съперници като „Зеноски" (Xenosky) и „Флайпро" (Flypro). „Би Джи Ай" (BGI), най-големят в света изследователски център за гени, и „Куанчи Сайънс" (Kuangchi Science), основният инвеститор в новозеландският производител на авиационно оборудване „Мартин Еъркрафт" (Martin Aircraft), също са базирани в южния китайски мегаполис.
Новите индустрии, като информационните технологии, биотехнологиите, зелената енергия и новите материали в момента дават около 40% от икономическия продукт на Шънджън, съобщи неотдавна кметът Сю Цин.
„За нас, всичко е направено в Шънджън или околностите. Всичките ви доставчици са тук, всичките ви резервни части са тук. Просто е естествено човек да започне именно в този район", казва Карл Пей, 26-годишен съосновател на фирмата за смартфони OnePlus, чийто продукт миналата година бе тотален хит сред феновете на новите технологии и успя да продаде над 1 млн. апарата единствено чрез маркетингова кампания чрез социалните мрежи. 80% от продажбите на фирмата, всичките по интернет, са в чужбина, особено в Европа, Индия и САЩ.
Икономиката на Шънджън е нараснала с 8,9% за миналата година, което е с два пункта над средното за страната. БВП на глава от населението пък се е увеличил до 158 000 юана ($24,334). В същото време ръстът на големия съперник на Шънджън – Хонконг, спадна до 2,4%.
Кристофър Болдинг, професор по икономика в шънджънското Училище по икономика на HSBC, казва че бизнес средата в града е по-отворена за новопристигащи, отколкото тази в останалите китайски градове, където доминират държавните сектори и успехът на едно бизнес начинание често зависи от връзките с властта. „Конкуренцията е едно от нещата, които наистина отличават Шънджън. С голяма доза сигурност мога да кажа, че в рамките на 10 години Шънджън ще продължи да се разраства и развива, превръщайки се в своеобразна китайска Силиконова долина", казва той, добавяйки, че ако правителството успее да пренесе шънджънския икономически модел, основан на иновациите и конкуренцията, в национален план, това косвено ще окаже „огромно влияние" върху световната икономика.
По време на визита в града миналата година, премиерът Ли Къцян спря в първата китайска виртуална банка и разгледа „пространството" за иноватори, като заяви, че правителството ще работи в подкрепа на бизнеса, разчитайки на финансите и иновациите, които Пекин „отглежда" с узряването на доминираната от държавата икономика.
Надявайки се да привличат и обучават първокласни кадри, властите на Шънджън, отделиха 4,4 млрд. юана ($676 долара) за наемането на чужди експерти, като например учени и академици, за да улеснят предаването на опит в иновациите и предприемачеството.
Предизвикателството е как да се преобрази градът в модерно, желано място за работа и живот, където хората са високо образовани, добре платени, включително тези от чужбина, така че да го нарекат свой дом.
