През изминалите две десетилетия китайските стоманодобивни предприятия се радваха на бърз ръст, но сега повечето от тях се опитват да оцелеят в условията на спадащо търсене и плановете на правителството за съкращаване на сврхъпроизводството и справяне с екологичните проблеми. Данни на Китайската асоциация на металургичните предприятия сочат, че средната цена на стоманата в края на 2015 г. е спаднала с над 32% в сравнение със същия период на предходната година. Това следва низходящата тенденция от 2014 и 2013 г., когато спадът бе съответно с 16% и 6%. Повече от половината стоманодобивни компании в страната обявиха загуби за 2015 г., които за целия сектор достигнаха 64,5 млрд. юана.

Дори най-големите играчи като хънанската „Анян груп" (Anyang Iron and Steel Group) се оказа, че не са имунизирани срещу трудностите. За първи път от 2012 г. компанията бе на загуба, а ръководството й обяви, че обмисля да прекрати изплащането на годишни бонуси на служителите.

Тежката промишленост и металургията бяха основен двигател на китайския икономически ръст от последните десетилетия и особено след избухването на световната финансова криза през 2008 г., когато правителството реализира пакет от стимулиращи мерки на стойност 4 трлн. юана. През 2012 г. стоманодобивът обяви най-високи печалби в сравнение с всички останали сектори на националното стопанство.

Между 2008 и 2012 г. производството на стомана в Китай се увеличи с 42,7%, но от 2013 г. насам влошаването на ситуацията със свръхпроизводството принуди правителството да започне да въвежда мерки за неговото ограничаване.

През януари на среща с шефове на компании от стоманодобивния сектор, премиерът Ли Къцян отново подчерта необходимостта от съкращаване на свръхпроизводството и закриване на нерентабилните заводи. Въпросът бе и в центъра на обсъжданията по време на годишната конференция, посветена на икономическата политика, на която бяха очертани приоритетите в работата на властите за 2016 г.

Пекин има защо да се тревожи. През 2015 г. Китай е произвел 800 млн. тона сурова стомана, от която са били реализирани едва 664 млн. тона. И двете цифри са по-ниски от тези за 2014 г., но по-притеснителното е, че общият производствен капацитет е продължил да бъде 1,1 млрд. тона.

Перспективите пред самите компании не са особено светли. Директорът на Китайския институт за планиране и проучване на металоргичния сектор Ли Чуансин предвижда потреблението на стомана в страната да продължи да спада и към 2030 г. да бъде не повече от 500 млн. тона. Проучване на института за първите девет месеца на миналата година показва, че „Анян груп" е била на 35-то място по рентабилност от общо 59 компании в сектора. Фирмата има над 30 000 служители и съотношение на дълга над 80%. Независимо от това „Анян" не е спряла нито една от производствените си линии, нито е уволнявала служители, разчитайки бизнесът й да се възстанови. Реалистично ли е обаче това? Бившият министър на закритото вече Министерство на металургичната промишленост Джао Сиджъ казва: „За китайския стоманодобив вече никога няма да настъпи пролет".

Да паднеш от високо

Металургичната група „Анян" е създадена през 1958 г. като част от стратегията на централното правителство за национално развитие на стоманодобивната промишленост. Първоначало тя бе сред 18-те компании на провинциално ниво, чийто капацитет бе определен на около 100 000 тона годишно. През 80-те години на миналия век „Анян" бе сред най-бързо развиващите се фирми в сектора и към началото на настоящия век увеличи производствения си капацитет до 1 млн. тона годишно.

Бумът на строителния пазар, който започна през 2003 г. и пакетът от стимулиращи мерки от 2008 г. окуражиха производителите на стомана да продължат да се разширяват. Така към момента „Анян" е способна да проивежда над 10 млн. тона годишно.

Групата обаче се оказа и сред първите, които понесоха удар от спада в пазарното търсене и проблемите със свръхпроизводството, отчасти поради транспортните разходи за заводите й във вътрешността на страната. На фирмата също така се оказа, че й липсват уникални продукти, които да й помагнат да се отличи от фабриките в крайбрежните градове, които изнасяха стомана с на практика нулеви транспортни разходи.

Големият брой на работната й сила също се окажа в тежест за „Анян". Групата има над 30 000 служители на постоянни и временни договори, за чиито заплати и бонуси харчи по над 2 млрд. юана годишно. Плащанията по банкови заеми и данъци увеличиха оперативните разходи на „Анян" до над 7 млрд. юана.

През 2012 г. „Анян" обяви загуби от 3,5 млрд. юана – първите от основаването й. Тогава ръководството й да се опита да намали производствените разходи и броя на служителите и да подобри маркетинговата си стратегия и мрежа за продажби. През лятото компанията планираше да набере средства чрез борсата, но проблемите там я накараха да се откаже от тази идея. В крайна сметка, усилията на ръководството се оказаха не особено ефективни. За първите три тримесечия на 2015 г. „Анян" обяви загуби от 1,28 млрд. юана, а хора, близки до компанията съобщиха, че от януари насам тя губи 100 юана на всеки тон стомана, който произвежда.

„Анян" представлява класически пример за китайският стоманодобивен сектор от последните години, в който 70% от компаниите в момента работят на загуба. Много от тях вече спират поточни линии, но трудностите все още не са приключили.

Има ли изход?

Зам.-директорът на Китайския институт за планиране и проучване на металоргичния сектор Лиу Хаймин обяснява, че компаниите в сектора се радват на устойчив ръст, когато средният марж на печалбата им е около 5%. От 2003 до 2007 г. големите стоманодобивни предприятия в Китай обявяваха маржове от 6,5 до 8%, но след 2009 г. тези цифри спаднаха до под 1%. За първите 11 месеца на миналата година, средният марж на печалба за сектора е бил минус 1,99%, което означава, че за всеки 100 юана продадена стомана, компаниите са губили около 2 юана.

Според Лиу, основната причина за спада в рентабилността е големият брой на губещи компании, които заливат пазара с продукцията си на много ниски цени. От януари до ноември миналата година над 10 фирми са регистрирали повече от 500 юана загуба на всеки тон произведена стомана. За най-губещата компания в сектора тя е била 1000 юана.

На фона на тези проблеми, местните власти трябва да помагат на борещите се да оцелеят компании, тъй като повечето от тях са разглеждани като основни стълбове на регионалните икономиките, уволняването на голям брой хора е също потенциален източник на големи главоболия за властите.

През 2015 г. редица компаниите, сред които „Линюен" (Lingyuan Iron and Steel Co.) в северозападната провинция Ляонин, „Баоган" (Baogang Group) в автономния район Вътрешна Монголия, и „Чунцин Айрън енд Стийл" (Chongqing Iron and Steel Company) получиха субсидии от по над 100 млн. юана от местните власти. „Анян" също обяви, че се е възползвала от новата мярка, която й е помогнала да спести 60 млн. юана разходи за електричество.

Финансирането на губещи производства обаче не влиза в плановете на Пекин и правителството е твърдо решено да затвори най-нерентабилните – ход, от който ще има полза целия сектор. Така от октомври насам компании в провинциите Фудзиен, Хъбей, Ляонин и на още няколко места преустановиха работа. По данни на специализирания портал custeel.com става дума за заводи с годишен капацитет до 67 млн. тона.

На заседание на правителството в края на януари премиерът Ли Къцян отново говори за проблема със свръхпроизводството в сектора и заяви, че през следващите пет години няма да се допуска отварянето на нови заводи, а годишното производство трябва да бъде съкращавано с поне 150 млн. тона. Кабинетът също се съгласи да създаде фонд, който да бъде използван за разрешаване на проблемите при затварянето на фабрики, като изплащане на компенсации на уволнените работници и уреждането на лоши кредити.