EIU – мозъчен тръст към най-известното във Великобритания списание за икономика и политика „Икономист", неотдавна публикува доклад, в който излага десетте най-големи риска пред световното развитие. Сред тях са избирането на кандидата на Републиканската партия Доналд Тръмп за президент на САЩ и екстремистката организация „Ислямска държава", а на първо място е поставено „твърдото кацане" на китайската икономика.

От началото на 2016 година западните медии започнаха да разпространяват аргументи, че китайската икономика ще изпадне в рецесия или ще стане обект на „твърдо кацане". А след закриването на сесията на ОСНП, EIU отново излезе с подобна версия, без сериозни аргументи, опитвайки да прехвърли отговорността за забавянето на световната икономика върху Пекин и създаде паника, за да реализира собствените си цели. Сега е моментът да се сложи край на тяхната неоснователна теория за „колапс" на китайската икономика.

В началото на 2016 година в световен мащаб фондовите борси се дестабилизираха заради очакванията за повишаване на лихвения процент в САЩ, а валутите на много държави, включително и китайският юан се обезцениха в известна степен. На този фон, западните медии започнаха да спекулират с теорията за колапс на китайската икономика и обезценяване на юана. Американски юрист Гордън Чанг, който в продължение на 15 години „очерня" Китай, отново изложи теориите си: остава половин година до колапса на юана.

Кой е виновен за забавянето на глобалната икономика ?

Западните медии не смеят да признаят факта, че не Китай, а трите най-големи западни икономики, дърпат назад световната. Те клеветят китайската икономика, просто за да оправдаят Запада и да прехвърли вината си за спада на световната икономика. Като развиваща се държава, Китай през изминалите много години играеше ролята на „локомотив" на световната икономика и през 2015 година, въпреки че ръстът му бе под 7%, приносът към световна е над 25%.

Нека да обърнем внимание на американската и европейска икономики: от избухването на финансовата криза през 2008 година насам, американската икономика и до този момент не се е възстановила на предишното ниво и ръстът й се колебае около 2%. Безработицата в САЩ се понижава, представителите на средната класа обаче намаляват, а жизненият стандарт на американците почти не се е променил през изминалите 20 години. Всичко това опровергава версията на американското правителство, че американската икономика силно се възстановява. В същото време, Европа остава в сянката на дълговата криза и предприетите спасителни мерки почти не дават ефект, и до ден днешен Еврозоната е в депресия. Нещо по-сериозно, заради нахлуването на голям брой бежанци, натискът върху европейската икономика се засилва.

Япония е друга важна икономика в света. Икономическата политика на Шиндзо Абе, и преди, и сега, не даде стимул на японската икономика. Освен да запази отрицателната лихва, на последното си съвещание Централната банка на Япония не намери други начини и не смее да продължи с валутната политика за количествено облекчаване. Всичко това показва негодността на икономическата политика на японското правителство.

Тези, които разпространяват версията за колапс на китайската икономика, гледат Китай или с тъмни очила, или са късогледи или поляризатори.

С черни очила те не виждат икономическите постижения на Китай, а като поляризатори преувеличават проблемите в китайската икономика, не виждат жизнеността й, а само натиска върху нея.

Известният американски учен, доктор Роберт Кун каза, че трябва да гледаме дългосрочното развитие на китайската икономика, а не да обръщаме внимание само на цифрите от отделните години. Към момента се наблюдава известен спад на икономическия растеж на Китай, но страната преодоля азиатската и глобалната финансова криза. Затова няма възможност за колапс на Китай.

Икономическото развитие на страната не може да бъде описвано само в бяло и черно. Ръстът на китайската икономика вече не е двуцифрен, но 6.9% за такъв грандиозен обем е номер едно или две. Промяната на китайската икономика базирана на износа и инвестициите, в тази на иновациите и потреблението, непременно ще има трудности, но възходящата тенденция за развитието на Китай няма да се промени. Както каза премиерът Ли Къцян по време на сесията на ОСНП, само ако Китай настоява в политиката за реформи и отваряне, китайската икономика няма да осъществи „твърдо" кацане, защото пазарния й потенциал е голям.