20160325jj |
В момента в Турция има около 3 милиона бежанци от Сирия, Ирак и други страни, като мнозинство от тях желаят да заминат за Европа. В същото време Брюксел се надява Анкара да спре бежанския поток и взе някои мерки, като например подобряване на условията в турските бежанските лагери, таке че повече бежанци да изберат да изберат да останат та, а да не тръгват за Европа.
Неотдавна ЕС и Турция постигнаха споразумение, според което, всичките бежанци, които са пристигнали в Гърция и не са сирийци, трябва да се върнат в Турция, което показва твърдата позиция на Брюксел по бежанския въпрос и е важна стъпка за разрешаването му.
Говорителят на Международния валутен фонд Гари Райс заяви, че фондът смята, че в момента дискусиите по дълговия проблем и икономическата реформа на Гърция са постигнали благоприятен напредък, но те се предлагат нова и по-строга цел. Райс заяви, че според него, делегацията на МВФ ще се върне в Гърция скоро, без обаче да дава подробни дати и по какви въпроси е бил постигнат напредък. От сключването на първоначалното споразумение през лятото на миналата година до момента позициите и на Атина, и на Фонда на практика не са се променили. Официалните представители на МВФ и Еврозоната се надяват да се постигне споразумение по гръцкия въпрос преди срещата на финансовите министри на Еврозоната. Между двете страни обаче съществуват разногласия по въпроса какви усилия трябва да направи Гърция, за да се гарантира стабилизирането на дълговете й, а това евентуално ще причини отлагане даването на кредити.
В Брюксел турският премиер Ахмет Давутоглу участва в срещата на върха между ЕС и Турция, на която каза, че Анкара ще си сътрудничи с Брюксел за съвместното справяне с влошаващата се бежанска криза.
Той заяви пред медиите, че Анкара ще помогне на ЕС за ограничаване на бежанския поток, влизащ през Турция. В момента, над милион бежанци от Сирия и други страни са блокирани на територията й, в очакване да преминат в ЕС.
Брюксел се надява чрез срещата на върха да призове Турция да продължи да изпълнява съвместните операции, да контролира броя на влизащите през нейната територия бежанци, едновременно с това, да се обсъди въпроса за хуманитарната помощ за бежанците.
Анализатори смятат, че ЕС се надява Турция да спре бежанския поток и идеята му е да предостави средства на Анкара за подобряване условията в бежанските лекари, с цел повечето от тях да изберат да останат Турция. На проведената през ноември миналата година среща на върха, двете страни официално се съгласиха на план за съвместни действия в справянето с бежанската криза.
Говорителят на ВКБООН Уилям Спиндлър заяви пред медии, че ВКБООН приветства клаузите за ускоряване предоставянето на финансова помощ в постигнатото от ЕС и Турция първоначално споразумение за съвместно разрешаване на бежанската криза. Комисариатът обаче е притеснен от някои думи в документа, засягащи основните човешки права и международното право.
Той каза още, че ръководителите на ЕС и Турция са се договорили за 6 основни принципа за разрешаване на бежанската криза. ВКБООН не е участвал в процеса и не е наясно с конкретните детайли. Органът обаче е притеснен от съдържанието на сделката, което евентуално би довело до неизпълнение на международните задължения и експулсиране на хора без никакъв повод.
На 8-ми след срещата на върха между ЕС и Турция бяха обявени 6 принципа за съвместно справяне с бежанската криза, включително ЕС да поеме всички разходи по експулсирането на всички влезли в Гърция от Турция бежанци, ускоряване изпълняването на пътната карта за визовата либерализация и др. Правителството на Унгария е обявило състояние на криза в цялата страна, свързана с бежанците, съобщи вчера министърът на вътрешните работи Шандор Пинтер. Той припомни, че същия ден съседните страни Словения, Хърватия и Сърбия също са въвели извънредни мерки и позволяван само на хората, които имат легални документи и визи на ЕС, да влизат на територията им.
По думите на Пинтер все още не е ясно каква ще бъде реакцията на бежанците и незаконните имигранти в тези страни, 10 хиляди от които нямат разрешение за пребиваване в тях. За да се предотврати незаконното влизане на бежанци и хора без право на убежище в страната, правителството на Унгария ще засили контрола по границите. В момента там са изпратени повече полицаи и войници, включително 1500 от редовната армия.
Неотдавна на границата с Турция българските полицаи задържаха 43 имигранти от Близкия Изток, които се опитаха незаконно да влязат на територията на България.
В публикуваното същия ден прескомюнике на Министерството на вътрешните работи на България се казва, че 43 незаконни имигранти са били задържани на ГКПП – Капитан Андреево. Те са били в последния вагон на международен влак, който пътувал от Истанбул за Виена.
В комюникето се казва още, че 24 от задържаните са деца, 28 от тях са граждани на Ирак, а останалите са сирийци. Те признали, че са се качили във влака от Едирне, а целта им е била да стигнат до Виена.
43-мата са първите арестувани незаконни имигранти от българските гранични власти след като на 8 март ЕС обяви закриването на бежанския канал в Западните Балкани. През 2015 година България е арестувала над 30 хиляди незаконни имигранти, част от които принудително депортирани или осъдени, а други изпратени до сръбската граница.
На 10-ти в седалището на ЕС председателят на Еврокомисията Жан Клод Юнкер се срещна с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Двете страни обмениха мнения по въпроса за справянето с бежанската криза в Европа и единодушно заявиха, че ще засилят сътрудничеството.
На проведената след срещата съвместна пресконференция Юнкер заяви, че сътрудничеството между ЕС и НАТО ще ограничи контрабандата в Егейско море и ще удари бизнес модела за незаконен трафик на хора. Той каза още, че в момента сигурността в Европа и извън нея очевидно не е същата като преди кризата. ЕС и НАТО трябва да се адаптират към новата ситуация.
Столтенберг каза, че отношенията между НАТО и ЕС стават все по-тесни поради сътрудничеството между двете страни по бежанския въпрос. Страните членки на НАТО се съгласиха да предоставят повече помощ на ЕС, за да се засили борбата с контрабандата. На срещата на върха на ЕС през юни и срещата на върха на НАТО през юли, двете страни ще продължат да засилват сътрудничеството.
С продължителния спад на икономиката на Европа, въпроса за излизането на Великобритания от ЕС и бежанския въпрос, противоречията между страните-членки на съюза се засилиха. Рискът от разцепването на ЕС, дори на цялата Европа, също нарасна. Ако Великобритания излезе от ЕС, британската икономика ще се влоши, и евентуално ще доведе до обезценяване на паунда. На 23 юни във Великобритания ще се проведе референдум по въпроса дали страната да напусне съюза. Ако резултатът е в полза на излизането от съюза, това няма да е от полза за британската икономика.
Едно от последните проучвания на общественото мнение показва, че гласовете на „за" и „против" ще бъдат много близки, на броят на гласоподавателите, които подкрепят оставането на страната в съюза, ще бъде малко повече. Преди няколко дни британският паунд се обезцени рекордно, след като кметът на Лондон Борис Джонсън подкрепи открито излизането на Великобритания от съюза.
През май миналата година Консервативната партия спечели парламентарните избори и тогава премиерът Дейвид Камерън обеща, че ще се проведе референдум, на което пазарите реагираха с 9% обезценяване на паунда спрямо долара, което показва, че рискът за излизането от съюза може би е намалял.
Директорът на Британската централна банка Марк Карни заяви, че излизането от ЕС е най-големият риск за финансовата стабилност на Великобритания. Несигурността породена от планирания референдум ще окаже влияние върху британската икономика.
Той заяви, че ако Великобритания излезе от ЕС това ще се отрази на доверието в инвестициите и разходите на домакинствата и ще доведе до обезценяване на валутата. Карни изтъкна, че Централната банка няма да избере никоя страна по въпроса за референдума.
Директорът добави, че банката е способна да реализира целите за инфлацията. Ако страната излезе от ЕС, институцията ще положи всички усилия да опази финансовата стабилност на Острова.
