През изминалата година един от основните фокуси на китайските компании – малки и големи, частни и държавни, бе стъпването им на външни пазари чрез придобивания и сливания. По всичко личи, че и през тази тенденцията не само няма да намалее, а точно обратното – ще се усили, въпреки продължаващите икономически трудности. Какви пазари са тяхната цел, къде и най-важното как китайските компании ще преодолеят неизбежните трудности?

Статистика на Министерството на търговията сочи, че зад последната вълна от сливания и придобивания в чужбина стоят предимно по-малки и частни компании. През януари нефинансовите изходящи инвестиции на Китай са нараснали до 78,7 млрд. юана (12 млрд. долара), почти утроявайки се в сравнение с декември и бележейки ръст от 18,2% на годишна база. В същото време 92,5% от преките инвестиции в чужбина са дошли от по-малки предприятия, което представлява ръст от 175% в сравнение с година по-рано.

Данни на Morning Whistle Group показват, че делът в сливанията и придобиванията на частните компании е бил 76,87%, докато този на държавните е 20,29%. Областите на интерес са били основно технологии, медии и телекомуникации, земеделие и хранителна промишленост, енергетика и природни ресурси. Според анализаторите на Morning Whistle Group най-вероятно тези индустрии ще останат фокус и през тази година.

Говорителят на Министерството на търговията Шън Данян коментира, че тази тенденция се дължи на правителствените мерки, насочени към подкрепа за сътрудничеството между китайски и чужди компании. Китайските инвестиции в промишленото производство са се увеличили с 87,8% на годишна база до 10,6 млрд. юана през януари, като по-голямата част от тях са влезли в секторите на телекомуникациите, електрониката, фармацията и автомобилостроенето.

Какви са факторите, съдействащи за ръста на изходящите инвестиции?

Спадът на цените на стоките за потребление превърна някоя чужди компании в сравнително евтини за закупуване. В допълнение, много държавни компании имат достатъчно наличен капитал за подобни сделки, а за частните – малки и големи, ниските лихвени проценти им дадоха възможност да вземат по-лесно заеми и придвижат стратегиите си за разширение в чужбина.

Инициативата „един пояс, един път", разглеждана от мнозина като основен стълб на Китай във външнотърговската му стратегия, означава, че държавните компании ще разполагат с капитали от бюджета, за да финансират придобивания на чужди фирми и да правят инвестиции.

В края на 2014 г. бе създаден правителственият Фонд за Пътя на коприната с първоначален капитал от 40 млрд. долара. Целта му е да оказва финансова подкрепа за инфраструктурни проекти, основно в Евразия, които са в обхвата на Икономическата зона по Пътя на коприната и Морския път на коприната през 21 век, свързващи Европа с Китай.

Нещо повече, и държавните и частни компании разглеждат инициативата „един пояс, един път" като ясен знак, че правителството иска те да гледат по-сериозно „навън".

„Много държавни предприятия имат голямо количество налични капитали. И един от проблемите им е, че вече нямат място за растеж вътре в страната", казва Бен Кавендър от „Чайна Маркет Рисърч Груп". Вероятно най-забележителната сделка в това отношение бе тази от февруари, когато Китайската национална химическа корпорация (КемЧайна) се съгласи да плати 43 млрд. долара за швейцарският производител на пестициди „Сингента". Ако регулаторните органи и акционерите на компанията одобрят сделката, тя ще стане най-скъпата китайска придобивка в чужбина до момента. КемЧайна отново бе в светлините на прожекторите, когато купи за 7,7 млрд. долара италианският производител на гуми „Пирели". Тази сделка бе финансирана от Фондът за Пътя на коприната, който придоби 25% от акциите в поделението на КемЧайна, което бе създадено за закупуването на „Пирели".

Председателят на „Уанда Груп" Уан Дзиенли е друг пример, за топ китайски бизнесмен, който е изключително отворен към външна експанзия. „Всяко време е добро за сливания и придобивания", заяви той неотдавна в лекция пред студенти по бизнес в Оксфорд. „Трудно е да се определи кога е евтино и кога скъпо. Зависи дали гледате на инвестицията си от перспективата на една, две или три години, но ако гледате дългосрочно – например 10 години – това наистина няма значение", добави той.

Активността ни китайските компании в сливанията обаче може да се окаже изправена и пред немалко предизвикателства. Повечето анализатори смятат, че САЩ, макар да са огромен пазар, имат редица регулаторни пречки, както и Конгресът, който от време на време се проявява като прекалено протекционистки. Така например, намерението на китайски инвеститори, водени от GSP Ventures да придобият 80% от поделение на поделението за автомобилни части и осветителна техника холандската компания „Филипс" се провали, след като Комисията за външни инвестиции на САЩ блокира предложението им с мотив защита на националната сигурност. „Филипс" има няколко договора със щатското правителство и това се оказа решаващо за провала на сделката.

„Великобритания и САЩ са еднакво важни страни – заяви Уан Дзиенлин. – Инвестирах 10 млрд. долара в САЩ защото са голям пазар, но британският е най-свободен в света. САЩ твърдят, че са свободна страна, но когато стане дума за инвестиции, има много сложни процедури на одобрение".

„Сливанията и придобиванията са важна съставна част от китайската държавна стратегия за икономическа трансформация и развитие. Това е така защото китайските компании се нуждаят от ноу-хауто за новите сектори и двигатели на растежа, за да подкрепят ребалансирането на икономиката от световна фабрика за основно производство и тежка промишленост към икономически дейности от висок клас. Сливанията и придобиванията на чужди компании са начин това са бъде постигнато", казва Данае Кириакопулу, старши икономист от лондонския Център за икономически и бизнес проучвания.