Всеки етап от китайското развитие може да бъде да бъде свързан със спортно състезание, в което участниците са местните власти. От началото на 90-те години на миналия век районите, в които местните власти „се състезаваха" включваха преките чуждестранни инвестиции, нови летища с директни полети до популярни дестинации зад граница, разширяващи се градски планове с екзотични обществени или офис сгради, и високоскоростни железопътни линии.

Какво обаче следва сега, когато икономиката преминава през труден преход и почти във всеки индустриален сектор има забавяне на растежа?

От новините, които се появиха след годишните сесии на провинциалните парламенти, предшестващи тази на националния през март, става ясно, че изграждането на зони за свободна търговия ще маркира следващия етап от китайското развитие.

Местните власти ще започнат ново „състезание", за получаване на правителственото одобрение за такива зони и за да покажат, кой от тях може да управлява такава зона най-успешно.

Според източници от търговските институции, това „състезание" вероятно ще продължи през целия период на 13-ия петгодишен план за социално и икономическо развитие (2016-2020).

В Китай зоните за свободна търговия са места, в които могат да бъдат внасяни, преработвани и изнасяни стоки без обичайните митнически процедури. Чуждите инвеститори могат да създават съоръжения в индустрии, които са ограничени в останалата част на страната. Целта на зоните за свободна търговия е да осигурят по-голям достъп и повече удобства на чужди компании, желаещи да разширят бизнеса си в Китай, както и за китайските да „местят" пари зад граница – чрез различни услуги и финансови операции, както и в производство.

„За компаниите от развитите страни, зоните за свободна търговия могат да помогнат за бързо установяването на „плацдарм" във важни услуги като образование и здравеопазване", казва Лиу Чънан, изследовател от Института за изследвания на АПЕК към тиендзинския университет „Нанкай".

Към момента 20 от общо 31 административни единици в Китай или имат планове за създаване на зони за свободна търговия или са подали молби в централното правителство да им бъде разрешено да създадат такива. Провинциите Ляонин, Хънан, Хайнан и Нинся-хуейският автономен район пък включиха официално в плановете си за развитие през 2016 г. създаването на свободни търговски зони.

Шансовете на тези провинции да получат зелена светлина от Пекин са добри, смятат икономисти. Новата група зони за свободна търговия се очаква да бъде одобрена през първата половина на годината, макар че не всички провинции ще бъдат удовлетворени.

В момента в Китай има четири зони за свободна търговия, всичките те по източното крайбрежие. През август 2013 г. в град Шанхай тръгна официално първата пилотна зона, а след това бяха създадени още три в град Тиендзин и провинциите Фудзиен и Гуандун. През миналия декември пък правителството прие „Мнение относно ускоряване приложението на стратегията за зони за свободна търговия", в която то се ангажира да бъдат изградени повече такива зони.

По всяка вероятност новата група ще даде приоритет на вътрешните райони, които играят ключова роля в инициативата „един пояс, един път", целяща установяването на надеждна връзка между Китай и Европа.

Тиен Уънфхун, главен директор в Администрацията за външни инвестиции към Министерството на търговията казва, че новата група зони за свободна търговия се очаква също така да повиши конкурентността на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион.

Ли Си, партиен секретар на Ляонин, очаква правителството да одобри плановете за изграждане на пилотната зона за свободна търговия в Далиен, така че тя да помогне за обрат в бързия спад на бизнес дейността на провинцията. „Далиенската зона за свободна търговия няма да бъде просто копие на другите, а по-регионално интегрирана, насочена и с ясно разграничение в собствените й функции, ще бъде подкрепена от силна институционална основа и стратегическото си разположение по отношение на Япония, Русия, Монголия и Корейския полуостров", обяснява той.

Една зона за свободна търговия в Далиен, който е международен пристанищен център и регионален финансов център в Североизточна Азия, би могла да увеличи търговския стокообмен с чужбина, със североизточните провинции на Китай и автономния район Вътрешна Монголия, смята Бай Мин от Института за международна търговия и икономическо сътрудничество.

В частност, тя може да помогне на провинция Ляонин, която страда от спад на външното търсене и увеличаването на заплатите, да преориентира бизнеса си така, че той да отговори на изискванията на 21-ви век.

„За да осигурят устойчив ръст, местните власти трябва да отделят внимание на създаването на работни места. Те трябва да проявят креативност при планирането на нови зони за свободна търговия, така че последните да бъдат по-регионално ориентирани и интегрирани. Не трябва да копират сляпо моделите на досега съществуващите зони", добавя Бай Мин.

В момента зоните за свободна търговия представляват много малка част от китайската икономика. Те обаче представляват бъдещ сценарий за успех. В дългосрочен план, икономистите очакват цялата икономика на Китай да заприлича на днешните зони за свободна търговия. За няколко години, смятат експерти, те ще помогнат на страната да се адаптира към по-конкурентната и основаната на сътрудничество глобална бизнес среда.