В навечерието на сесията на ОСНП, която ще се проведе в началото на следващия месец март и на която се очаква да бъде одобрен ключовия за Китай нов петгодишен план за социално-икономическо развитие, погледите и на местни, и на чужди експерти са съсредоточени върху няколко основни въпроса, които предстои да бъдат решени ако страната иска да продължи да развива стопанството си без сериозни сътресения.

Борсовите проблеми от лятото на миналата година показаха, че финансовата система на Китай, особено частта й за капиталовите пазари, се нуждае от спешни мерки, които да я укрепят и върнат доверието на местните и чужди инвеститори. Административните мерки след краха на борсите дадоха временен резултат, но и за всички е ясно, че те не могат да бъдат водещи при бъдещи проблеми, а ключови са пазарните процеси и пазарната регулация.

На следващо място спадът на външната търговия, макар и не прекалено голям, оказва сериозно негативно влияние, особено на малкия и среден бизнес, който е преобладаващ и на който се гледа като бъдещият гръбнак на икономиката. Намалялото външно търсене, спада на вноса в резултат на спада и във вътрешното, създават сериозни предизвикателства за правителстото и мерките му в тази област ще са от огромна важност през следващите месеци.

Съкращаването на производствен капацитет, главно за сметка на остарелите производства и там където има свръхпроизводство, е политика, която през миналата година китайското правителство обяви, че е приоритет. Това обаче ще доведе до промени в редица други сфери като пазара на труда, урбанизацията, социалното осигуряване, търговията и пазара. През 2015 г. Китай понесе немалко критики за лошото състояние на въздуха в големите градове и подобряването му, което е също неотложна задача, няма да мине без по-нататъшен отказ от някои производства и индутрии.

Неблагоприятната геополитическа обстановка и продължаващите въоръжени конфликти в ключови региони като Близкия изток и Украйна поставят въпроситени през реализацията на амбициозните китайски планове за икономическа интеграция на Евразия и връзката в Европа чрез инициативата „един пояс, един път" и изграждането на Икономическата зона по Пътя на коприната и Морския път на коприната през 21-ви век.

За да отговори на тези и други въпроси, които вълнуват икономисти и политици от цял свят, преди китайската Нова година премиерът Ли Къцян проведе превърналата се вече в традиционна среща с чуждестранни експерти.

Китай ще продължи с реформата на финансовата си система и няма да девалвира валутата си, за да стимулира икономическия ръст, заяви Ли Къцян. „Мога да ви уверя, че докато Китай продължава с политиката на реформи и отваряне към света, икономиката ни няма да стане обект на „твърдо кацане", а юанът няма да се обезцени много", подчерта той, добавяйки, че, според парителството няма основания за дългосрочно девалвиране на китайската валута.

През август миналата година Китайската народна банка коригира разменния курс на юана спрямо щатския долар, понижавайки стойността му с около 2 процента – най-голямата подобна промяна за изминалото десетилетие. Това предизвика опасения и коментари в чужбина, че е опит да се увеличи свиващия се износ на страната.

Кристъфър Пасаридес, професор в Лондонското училище за икономика и политика и един от носителите на Нобелова награда за икономика през 2010 г. препоръча на правителството в Пекин да подобри пазара на труда и процеса на урбанизация, за да съдейства ефективно за икономическия ръст, който миналата година бе 6,9% - рекордно нисък за последните две десетилетия.

Премиерът Ли Къцян обаче отдаде забавянето на китайската икономика на процесите, които текат в световната. „Ако външната търговия не бе толкова вяла, нашият ръст щеше да е над 7 процента", подчерта той и припомни, че през миналата година китайският експорт е намалял с 1,8% на годишна база, а вносът – с 13,2%.

Проф. Пасаридес от своя страна отхвърли съмненията, които циркулират от известно време в чужди медии, относно „здравето" на китайската икономика. „Не обръщам внимание на подобен вид цинизъм, тъй като те нямат солидни аргументи, за да докажат твърденията си", подчерта той.

Друг експерт – професорът по индустриален дизайн Франк Хьон, акцентира върху образованието и иновациите, като ключови за бъдещото китайско икономическо развитие. „Премиерът има много добри идеи за това как иновациите трябва да се превърнат в новата движеща сила на китайската икономика", каза той.