През 2015 година 1,5 милиона нелегални мигранти и бежанци влязоха в Европа. Действията на ЕС за справяне с тази криза не можаха да отговорят на промените в ситуацията, причинени от бежанския поток, като в същото време предизвикаха големи разногласия между страните-членки. Заради натиска някои от тях дори временно възстановиха граничните проверки.

На 19 април 2015 година кораб със 700 бежанци напусна бреговете на Либия и потъна край Италия, а броят на оцелелите бе само 28. Много медии тогава нарекоха датата 19 април като „най-черния ден" за ЕС. В началото бежанският бум не привлече вниманието на институциите на общността. Нарастващите корабокрушения в Средиземно море обаче причиниха смъртта на хиляди души, Европейската комисия свика извънредна среща на външните министри, а комисарят по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос призна, че ЕС реагира бавно по този въпрос. „Съжалявам, че започнахме да показваме политическа воля за разрешаване на проблема след редица трагедии. За съжаление, бежанският проблем не е нов и той не може да се разреши в кратък срок. Това е реалната ситуация в Средиземноморието. Европейската комисия вече смята бежанския въпрос като един от главните за ЕС в момента", подчерта той.

С влошаването на ситуацията в Близкия изток и Северна Африка, броят на опитващите да преминат Средиземно море и стигнат в Европа непрекъснато се увеличава. ЕС проведе няколко извънредни срещи, на които бяха разработени мерки за провеждане на сътрудничество със страните, от които излизат емигранти и борбата срещу трафикантите. Едновременно с това, в края на май бяха оповестени квотите за прием на бежанци от различните страни и това отново доведе до сериозни спорове. Освен Великобритания, Дания и Ирландия другите 25 страни трябва да приемат и бежанците от Гърция и Италия според икономическите си способности и мащаба на населението.

Всичко това не само не успява да покаже солидарността в ЕС, но и предизвика огромни разногласия и спорове сред страните-членки. Анализаторът от Европейския политически център Андрея Гимис посочва, че макар Германия да играе положителна роля за разселването на бежанците, страните от Източна Европа не са променили позицията си по този въпрос. „Ангела Меркел показа силната си политическа позиция по въпроса на бежанците. Тя бе обявила, че ще приеме всички сирийски бежанци, които желаят да влязат в Германия. Ръководителите на другите страни обаче осъдиха това и обвиниха Меркел, че позицията й е важна причина за засилване на бежанския поток. Страните от Източна Европа отказаха да приемат бежанци с мотива, че нямат съответната инфраструктура, и изтъкнаха, че икономическото им положение е много по-слабо в сравнение на това със западните. Затова те не могат да се справят с токова много бежанци", казва Гимис.

До момента страните от ЕС не могат да намерят подходящ начин за разрешаване на въпроса с презаселването на бежанците. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер произнесе първата си реч по проблема след като пое тази длъжност, и в нея той призовава членовете на съюза да приемат бежанците. „Бежанският проблем е свързан с човешкото достойнство. Трябва да помним, че ние, всеки един европеец, сме били бежанци в един момент от нашата история. Даване на правото за убежище на бежанците е едни от най-важните стойности на Европа".

Речта на Юнкер получи подкрепата на мнозинството депутати в Европейския парламент и създаде също така база за одобряване на програмата за временно презаселване на 160 хиляди бежанци на срещата на върха на ЕС през есента. В програмата освен изискване страните-членки заедно да приемат бежанци, е включено и ускоряване на одобрението на молбите на бежанците за убежище, създаване на Център за прием на бежанци и повишаване на ефективността при репатриране на икономическите емигранти. Според статистката на Европейската комисия обаче, до началото на декември само 14 страни-членки са били готови да приемат по 1400 бежанци. Но тъй като служителите за охрана на границите на ЕС са недостатъчни бежанци непрекъснато влизаха незаконно в шенгенското пространство и някои от страните в него възстановиха граничния контрол. Гимис смята, че шенгенското споразумение няма да бъде преустановено заради бежанската криза, но цялата система незабавно се нуждае от възстановяване на солидарността и взаимното доверие. „Бежанската криза показва чупливостта и гъвкавостта на шенгенската зона, защото макар да са подложени на голям натиск, страните членки могат да предприемат съответни регулирания според вътрешните граници на шенгенската зона. Според мен, сега най-важното е, че различните страни в шенгенската зона трябва да поддържат солидарност и взаимно доверие. Това също е насоката в усилията на Европейската комисия, защото това е главна причина за създаване на силата за защита на външните граници".

Въпреки че ЕС има намерение да засили управлението и контрола на външните граници, на последната среща на върха през 2015 година, различните страни не постигнаха съгласие по този въпрос. Гимис смята, че през 2016 година главната работа на ЕС ще продължи да бъде разрешаване на бежанската криза. Освен да ускори темповете за изпълняване на програмата за разселване на бежанците, ЕС ще разработи по-подходяща дългосрочна политика за разрешаване на този въпрос. „Европейската комисия е подготвила няколко предложения за 2016 година, като реформиране на днешната система за предоставяне на убежище в ЕС, разработване на по-справедливи закони в сравнение с Дъблинското комюнике, както и да се предоставят все повече законни канали за молбите за убежище на бежанците, като политика на „синя карта" за технически кадри".