20160108jj |
Двете държави работиха съвместно за създаване на многостранна финансова институция. През март миналата година Китай участва в Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, ръководена от Китай и е третата държава по обем на вноска в банката с 6.5 милиарда долара. По инициатива на Китай, Русия и други държави, в Шанхай бе създадена Новата банка за развитие на БРИКС през месец юли, която ще отпусне първата партида инвестиции през април 2016 година. Чрез Фонда на Пътя на коприната Китай ще инвестира в руски обекти, за което вече е подписано споразумение. Банката за развитие на Шанхайската организация за сътрудничество е в подготовка. Създаването на тези финансови институции е от полза за регионалните икономически връзки и строителството на инфраструктурата в страните от дадения район, за свързване на стратегиите за развитието на страните в обхвата на Икономическата зона по Пътя на коприната и Морския път на коприната през 21 век и за строителството на Евразийския икономически съюз, и ще внесе нова жизненост в икономиката в района. Като допълнение към сега съществуващата международна финансова система, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и Банката за развитие на БРИКС ще придвижат реформата на Световната банка, Международния валутен фонд и други световни финансови институции и ще повишат правото на глас на развиващите се държави като Китай и Русия в тях.
Заради финансовите санкции от Запада, руските банки и предприятия не могат да получат кредити и са изправени пред голям натиск. Затова Русия започна да гледат на Изток, като засилва финансовото сътрудничество с Китай. По време на визитата на китайския председател Си Дзинпин в Русия през май миналата година, двете държави подписаха споразумение за заплащане със своите валути в търговията, инвестициите и кредитите между тях. По-късно големите финансови институции на двете държави подписаха споразумения за подкрепа към големите обекти и за внасяне на юана в строителство на руски обекти. През декември Китайската банка за развитие и Руската външноикономическа банка подписаха споразумение за кредити от 10 милиарда юана за експлоатация на нефтонаходища в Русия, а Федералната спестовна банка на Русия, Банката на Харбин и други, общо 35 банки от двете държави създадоха Транснационален финансов съюз, който предостави финансови услуги на предприятията от двете държави.
Нещо по-важно е, че Руската централна банка обяви, че внася китайския юан в списъка на валутния резерв на Русия, което показва увереността страната към бъдещето на двустранната търговия. Обаче заради девалвацията на рублата и други причини, заплащанията с валутите на двете държави в двустранната търговия заема само 7%. В бъдеще наред с разширяването на сътрудничеството в сферите на енергетиката, високоскоростните железници, земеделието, инфраструктурата и други големи строителни обекти, ще се ползват повече юана и рублата. Експерти прогнозират, че в бъдеще Русия ще изчислява близо 1/4 от външнотърговския си обем в китайската валута.
Руската агенция за кредитен рейтинг АКРА, създадена през декември миналата година и китайската агенция Дагонг вече са подписали меморандум за сътрудничество, което ще пробие монопола на Запада в тази сфера и ще защитят съвместно икономическите интереси на двете държави.
Финансовото сътрудничество между Китай и Русия служи на националните стратегии на двете държави и на потенциалното им търговско-икономическо сътрудничество. То създава повече канали за финансирането в Русия и е от полза за интернационализацията на юана.
