След 30-годишен интензивен ръст китайската икономика навлезе в т.нар. ново нормално състояние, характеризиращо се с по-нисък темп на растеж. От една страна, до спада се стигна заради влиянието на промените в средата, свързана с ресурсите и пазарните условия, а от друга – важна причина за него са и структурните проблеми, които започнаха да се проявяват през годините. В този смисъл структурните реформи са и спешни, и необходими. Китайското правителство се адаптира към новото нормално състояние и ускори темповете на тези реформи. Същевременно, финансовата криза и дълбоките промени в световната икономика също оказаха дълбоко влияние за забавяне растежа на китайската икономика. Това забавяне обаче е обективно и ще създаде стабилна основа за дългосрочното и устойчиво развитие в бъдеще на китайската икономика.

Първо, продължителният спад на световната икономика причини очевиден спад в китайския износ. След международната финансова криза, световната икономика се намира в процес на дълбоко регулиране и показва особености като нисък растеж, дисбаланс и редица рискове. Бавното възстановяване на световната икономика причини спада на глобалната търговия. В тази ситуация, отделни страни предприеха мерки за защита на своите пазари, като резултатът бе засилване на търговския протекционизъм, особено срещу китайски вносители и производители. Заради това, през последните години натиска върху китайския износ непрекъснато се увеличаваше и той спадна осезаемо. От 2011 до 2014 година, годишният ръст на китайския износ е бил 7.7%, което е намаление с 16.5% спрямо периода от 2002 до 2008 година. От януари до август тази година пък износът спадна с 1.6%.

Второ, спадът на цените на основни продукти в световен план е друга причина за забавянето на китайската икономика. През последните години китайската промишленост е изправена пред постоянен натиск от спад. До август тази година, цените на промишлената продукция е намаляла за 42 поредни месеца, и има тенденция към продължителен спад. Причините за това от една страна са излишните мощности в някои традиционни индустрии, а от друга - влиянието на значителния спад на цените на основни стоки в световен план. От 2012 до 2014 година индексът на цените на вносните стоки на Китай е намалявал с 2% годишно. От януари до август тази година той е спаднал с 11.3%. Цената на вносния суров нефт намаля от 100 долара за барел през 2014 г. до около 50 долара сега. Цената на желязната руда е спаднала от 130 долара за тон през 2013 г. до 60, цената на соята – от 600 долара за тон през 2012 г. до сегашните 400 долара. Според първоначалните прогнози, в момента 1/3 от спада на индекса на цената на производителите се дължи на спада в цените на внасяните стоки. В сравнение със значителния спад на цените на вносните стоки, този при износните е сравнително по-малък. От януари до август индексът на цената на износните стоки на Китай е намалял с 1.4%.

Трето, на фона на популяризиране на програма за количествено облекчаване в главните икономики, китайската пострада от пасивното поскъпване. От избухването на международната финансова криза през 2008 г. САЩ проведоха няколко кръга мерки за количествено облекчаване, след тях Япония и Европа предприеха по-силни мерки в същата насока, което доведе до пасивно поскъпване на юана. От началото на тази година САЩ отмениха политиката за количествено облекчаване, прогнозите за увеличаване на лихвения процент се засилиха, а американските компании изтеглиха голяма сума капитали от развиващите се страни, заради което, валутите на много от последните се обезцениха, а юанът поскъпна спрямо тези валути. Според прогнозата на Банката за международни разплащания, от януари 2014 година до август тази година номиналният ефективен валутен курс на юана е поскъпвал с 10.5%, а реалният – с 10.6%. Китайската валута поскъпна със 17.3% спрямо еврото, и с 9.6% спрямо японската йена. Поскъпването на китайския юан доведе до намаляване на конкуретноспособността на износните стоки, което бе важна причина за значителния спад на износа на Китай. В средата на август Китайската народна банка обезцени юана с около 4% спрямо долара, като целта бе по-нататъшното либерализиране на валутния му курс и приближаването му до пазарните реалности. Поради благоприятните средно- и дългосрочни перспективи за икономическото развитие на Китай, не съществуват основания за бъдещо значително обезценяване на юана. Китай все още е важна сила за стабилизиране световния финансов пазар.