20151023jj |
В момента съдържанието и формите на обмен между двете страни са сравнително прости. Основна е икономиката, докато мащабът на контактите в областта на сигурността, културата и отбраната е доста по-малък. Така например, по въпросите на сигурността в Близкия изток и Евразия, между Китай и ЕС няма фиксиран механизъм за диалог. По отношение на формите на китайско-европейския обмен, се разчита основно на контакти в рамките на международни организации и на ниво лидери, и няма механизъм изключително за икономическо сътрудничество. По тази причина не може ефективно да се реагира в извънредни случаи.
Ограниченията пред китайско-европейските отношения се дължат основно на местоположението на двете страни. Между тях има обширни територии и множество държави, поради което връзките се реализират главно по въздух. Капацитетът и разходите за самолетния трафик обаче ограничават мащаба на човешкия обмен и ускоряване на търговския поток. Освен това, заради далечното разстояние, няма подробни теми засягащи двустранните директни интереси, заради което няма реална основа за създаване на съответен механизъм за обмен освен икономиката, а това показва, че стесняване на разстоянието между Китай и ЕС и намаляване на времето, необходимо за обмена между двете страни са важни начини за развитие на контактите. Добра възможност за преодоляване на тези трудности и обективни препятствия са инициативите на Пекин за създаването на икономически пояс, обхващащ Пътя на коприната и Пътя на коприната по море през 21 век.
Реализирането на взаимна полза е основен принцип във външната политика на Китай и главната характеристика на сътрудничеството му със страните от Централна и Източна Европа.
В миналото търговските и икономически връзки бяха слабо звено в сътрудничеството между Китай и Централна Европа. В началото на този век търговският стокообмен бе сравнително малък – едва 3 млрд. долара през 2000 година. Перспективите обаче това да се промени бяха добри и в 2012-та този показател достигна вече 50 млрд. долара. При това трябва да се отбележи, че търговията между двете страни трябваше да се справя с предизвикателствата на международната финансова криза и европейската дългова криза. Практическото сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа показа жизненост, Пекин подписа суапови споразумения с Унгария и Албания, които предоставят все повече удобства за финансиране и разплащане в китайски юани.
Увеличаване на практическо сътрудничество и общи усилия за реализиране на целта търговският стокообмен да достигне 1 трилион долара след пет години е нещо, по което в страните има широк политически консенсус.
Инфраструктурните проекти и производството на оборудване е една от опорните точки във взаимоизгодното сътрудничество между Китай и държавите от Централна и Източна Европа. Изграждането на железопътни линии, магистрали, пристанища и други транспортни съоръжения в Източна Европа се нуждае от нов тласък. В същото време китайските сектори за изграждане на транспортни съоръжения и за производство на оборудвания се развиват интензивно, а предлаганото от тях качество е на световно ниво.
Проектът за мост над река Дунав в Белград се превърна в един от символите на дружбата между Китай и Сърбия. В бъдеще Пекин ще проведе сътрудничество с Унгария и Сърбия за изграждането на железопътна линия между Белград и Будапеща.
На следващо място енергийните съоръжения в страните от Централна и Източна Европа също се нуждаят от подобряване и оптимизиране. Компаниите в този сектор да настроени добре към предлаганите от Китай ефективни енергийни технологии и поддържащи средства. Румъния взе решение да използва китайската технология в проекта си за изграждане на ядрена електроцентрала.
Качествените месни, млечни и алкохолни продукти от страните в Централна и Източна Европа пък са все по-популярни в Китай.
Както се вижда задълбочаването на връзките между Китай и Централна и Източна Европа е резултат от общото развитие основано на взаимни интереси.
Сътрудничеството между Китай и Централна и Източна Европа е също така неделима част от сътрудничеството на Пекин с Европа. Страните от този регион са важни членове на европейското семейство. В Централна и Източна Европа се намират 16 страни, 11 от които са вече членки на ЕС, а останалите 5 страни са в процес на присъединяване. Засилването на практическото сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа е от полза за повишаване мащаба и качеството на китайско-европейското сътрудничество, за все по-всестранно и балансирано развитие на отношенията, както и за преодоляване на сегашните проблеми пред Европа. Китай подкрепя интеграцията на ЕС и се надява Европа да бъде все по-солидарна и процъфтяваща.
Сътрудничеството между Китай и Централна и Източна Европа е от полза за цялото развитие на ЕС и стабилността на еврото. Това е нов акцент във всестранното партньорство между Китай и ЕС и практическа дейност за повишаване на нивото на сътрудничество помежду им.
По време на участието на премиера Ли Къцян в срещата на ръководителите на Китай и страните от Централна и Източна Европа бяха постигнати редица съществени резултати – подписани бяха подписаха серия документи за изграждането на железопътни линии, в енергетиката, земеделието и други области.
Мнозинство страни от Централна и Източна Европа са сред първите, установили дипломатически отношения с Пекин след създаването на Китайската народна република през 1949 г. и оказаха безценна подкрепа в първите десетилетия от развитието на страната. Китай не спря да цени тази дружба и продължи да работи непрестанно за задълбочаване на взаимното доверие и разширяване областите за сътрудничество.
Страните от Централна и Източна Европа се оказаха сред засегнатите от дълговата и финансова криза и много от тях трябваше да се справят с бюджетни дефицити, липса на финансиране, оборудване и технологии за своето развитие. В същото време китайската икономика нарастваше стабилно и стана важен двигател за стимулиране на растежа на световната. Китай обаче е изправен пред проблема със свръхпроизводството, особено в областите на инфраструктурното изграждане и металургията, и източноевропейските пазари могат да служат като „отдушник" за бизнеса. Премиерът Ли Къцян лично рекламира китайските компании в сферата на инфраструктурното изграждане с думите, че „те са стабилни, имат богат опит, техническото им оборудване е на световно ниво, а продукцията им популярна по света".
Въпреки че Китай и страните от Централна и Източна Европа се намират далеч един от друг, историческите им съдби се приличат. Те също имат задачи за стимулиране на икономическото и обществено развитие и подобряването живота на народите си. Обещаната от Китай кредитна линия в размер на 10 милиарда долара и фонда за инвестиции и сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа може да се окажат изключително важни за решаване на проблема с липсата на финансиране.
Разбира се, има и схващания, че засилването на сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа не е толкова изгодно за региона. Прокрадват се съмнения, че Китай търси политическа подкрепа чрез икономически лостове, а китайската помощ ще създаде заплаха за сигурността на Европа. Съществуват дори крайни тези, че обединението и солидарността в Европа ще бъдат нарушени от „китайската заплаха".
