Китай трябва да ускори преговорите по Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) и други регионални споразумения за свободна търговия, смятат местни експерти. Според тях, това ще помогне на страната да се адаптира по-добре към предизвикателствата, които идват от ръководеното от САЩ Транстихоокеанско партньорство.

Според Джан Дзиенпин, директор на Института за международно икономическо сътрудничество към Националната комисия за развитие и реформи, освен повишаване нивото на индустриалната си структура и съдействие за инициативата „един пояс, един път", Китай е инициирал и работи за задълбочаване на преговорите за регионална свободна търговия, за да намали възможните ефекти върху износа си. Тези преговори обхващат Регионалното всеобхватно икономическо партньорство, Споразумението за свободна търговия Китай-АСЕАН, Споразумението за свободна търговия между Китай, Южна Корея и Япония и Азиатско-техоокеанската зона за свободна търговия.

„Тъй като нито едни от тези преговори не включват САЩ, би било полезно да подобрим външната търговия на Китай и изходящите преки инвестиции на фона на глобалната икономическа среда в момента и бъдещите очаквания", казва Джан.

Коментарите се появиха след като някои чужди медии започнаха да твърдят, че Транстихоокеанското партньорство може да бъде „твърд инструмент" за изключването на китайското икономическо присъствие в Азиатско-тихоокеанския регион, след като Вашингон и 11 тихоокеански страни успяха да постигнат разбирателство относно базовото споразумение на 5 октомври.

Китай се надява да приключи преговорите по Регионалното всеобхватно икономическо партньорство до края на годината, което ще свърже АСЕАН с Китай, Австралия, Индия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея. Заедно на тези страни в момента се пада една трета от световния БВП. Китай също така създаде няколко зони за свободна търговия вътре в страната – в Шанхай, Тиендзин и провинциите Гуандун и Фудзиен.

По тези причини правителството в Пекин предлага приемането на „отворено отношение и уважаване на съвместното съществуване с Транстихоокеанското партньорство", както и с другите регионални формати за свободна търговия, придържащи се към правилата на СТО.

Китай подписа двустранни и многостранни споразумения за свободна търговия със седем държави, които участват също в Транстихоокеанското партньорство. Пекин и Сингапур са най-големите взаимни инвеститори. От това може да се заключи, че не всички страни от Транстихоокеанското партньорство желаят да го използват, за да засегнат възможността на Китай да печели, казва още Джан.

ЛиуЧънян от Центъра за изследвания на АПЕК към университета „Нанкай" посочва, че докато Китай може да развива зони за свободна търговия у дома и зад граница, да придвижва реализацията на инициативата „един пояс, един път" и постоянно да задълбочава реформата и отварянето си към света, той ще бъде способен да реализира икономическата си трансформация и да отговори по-добре на предизвикателствата. „Ако обаче Транстихоокеанското партньорство нарушава правилата на СТО, това ще засегне слабо китайското производство от нисък клас, включващо основно стоки за бита и то в краткосрочен план", добавя той.

Реалното влияние на Транстихоокеанското партньорство ще започне да се усеща след 2017 г., когато се очаква да приключат окончателните преговори и ратификацията му в отделните държави.