Основната цел на инициативата „един пояс, един път" е да промени предишните глобални търговски модели за Китай, премествайки фокса от износ на стоки на леката промишленост за западните страни към знос на капитали и стоки на запад и юг, като акцентът ще е върху техническо оборудване от висок клас и производствен капацитет. Това, ако бъде реализирано, ще подобри китайката реформа и отваряне.

Инициативата „един пояс, един път" (съчетание от икономическата зона по Пътя на коприната и морският път на коприната) обхваща Централна, Южна, Западна и Югозападна Азия, Централна, Източна Европа и други райони, в които има над 60 страни и 94 градове. Основната част от тях се състои основно от нововъзникващи икономики и развиващи се страни с население от 4,4 млрд. души (64% от световното население) и икономическа продукция на обща стойност от 21 трлн. долара (29% от глобалната). Районът е един от най-бързо развиващите се от гледна точка на търговските и трансгранични инвестиции.

Единствените райони, които не са обхванати по някакъв начин от инициативата „един пояс, един път" са Северна и Южна Америка. В резултат влиянието й върху американската икономика ще бъде индиректно, вторично и ще се прояви в дългосрочен план. Тъй като инициативата е глобална, отворена и не е обект на географски ограничения, не е възможно от нея да бъдат изключени САЩ или други американски страни. Нещо повече, те трябва да бъдат включени в планирането и реализирането й чрез различни канали. Възможностите и предизвикателствата за американската икономика могат да бъдат обобщени в следните няколко пункта:

1) Инициативата „един пояс, един път" ще помогне на Китай и на САЩ да осъществят икономическо преструктуриране и ребалансират икономическите си отношения.

От началото на финансовата криза през 2008 г. и в Китай и в САЩ започнаха структурни реформи. Пекин се опитва да намали дела на инвестициите и износа си в БВП и да насърчи потреблението. В САЩ от своя страна се прилагат политики, насочени към намаляване дела на потреблението и се насърчат инвестициите и износа. В резултат двете държави започнаха външно икономическо ребалансиране, в което Китай намали търговския си излишък, насърчи вноса и изходящите преки инвестиции, а САЩ намалиха търговския си дефицит, съдействат за износа и привличането на преки чуждестранни инвестиции. Вътрешното преструктуриране и външното ребалансиране между двете страни е последователно и дава солидна база за дългосрочно сътрдничество, от което могат да спечелят и Пекин и Вашингтон.

Инициативата „един пояс, един път" помага на Китай да изгради отново глобална индустриална верига, верига за доставки и верига на стойността. В този процес Китай ще се придвижи нагоре по веригата на стойността от промишлено производство към дизайн, иновации и маркетинг. САЩ имат предимство в технологиите, капиталовите продукти, услугите и иновациите. Сведователно, страната може да играе роля на износител на технологии и продукти в висока стойност. През следващото десетилетие, ръстът на китайския пазар на продукти и услуги с висока стойност се очаква да бъде между 20 и 40%, което означава, че съществуват наистина обещаващи възможности за сътрудничество между Китай и САЩ.

Американският бизнес ще се разшири към вътрешните пазари в Китай, които се очаква да се развият с реализацията на инициативата „един пояс, един път".

На второ място, инициативата позволява на Китай да реализира износ на излишен капацитет, производствен капацитет и капитали. Независимо, че САЩ не са в обхвата на двата пътя на коприната, те могат да се облагодетелстват от развитието им чрез инвестиции.

И на трето място, „един пояс, един път" обхваща АСЕАН, Южна, Западна Азия, Северна Африка и Европа, много страни където са важни търговски партньори за САЩ. Ръстът на икономиките и търговските дейности в тези страни ще съдейства за икономическия ръст и износа на самите Съединени щати.

2) Ползи за ключовите американски индустрии

Стратегическия план на „един пояс, един път" включва редица мащабни проекти в сфери като инфраструктура, енергетика, информация, генерирайки по този начин огромен пазарен потенциал и търсене. Цялостният размер на пазара ще нарасне, а ръстът на индустриите ще бъде по-устойчив. Независимо от това, успехът на плана от общите усилия на всички страни в индустриалната верига. Моделът на интегрираното развитие, който се характеризира с преструктуриране и повишаване на способностите ще стане нова тенденция за китайската строителна индустрия и производството на оборудване. Проекти, свързани с експлоатацията на енергийни ресурси, изграждането на железопътна, пристанищна и телекомуникационна инфраструктура ще генерират огромни възможности за сътрудничество между компаниите, включително американски.