20150911jj |
В момента ЕС разглежда съответните клаузи за присъединяване на Китай към Световната търговска организация. През 2011 година Китай официално стана член на СТО и подписа допълнителни споразумения, включващи правилото за статута на непазарна икономика в антидъмпиговите случаи със срок от 15 години, което означава, че другите членки на СТО трябва да признаят статута на Китай като пазарната икономика през декември 2016 година.
Противниците на това обаче смятат, че горепосочената клауза не означава, че Китай автоматично ще получи статут на пазарната икономика след 2015 година. Освен това, въпросът не е само от компетенциите на Еврокомисията, а е нужно съгласието и на Европейския парламент и на правителствата на различните европейски страни.
Отделните държави в ЕС имат различни позиции в зависимост от интересите си. Така например, Италия, Испания и Франция са по-критични към Китай, докато Холандия, Белгия и Великобритания са по-склонни да подкрепят даването на статут на пазарна икономика на Китай.
Според „Уол Стрийт джърнъл", изключително важна в случая е позицията на Германия, тъй като тя има огромни ползи от икономическите връзки с Китай и е възможно да не се възпротиви на формалното признаване на китайската икономика за пазарна.
Според публикуваните от Европейската комисия данни, през 2011 година износът на Германия за Китай е генерирал 1 милион работни места в 28-те страни-членки на ЕС, сред които мнозинството в самата Германия. При това основните износни стоки са от висок клас – автомобили и промишлено оборудване.
Статутът на „непазарна икономика" е остатък от времената на Студената война. През 1996 година ЕС определи Китай за страна с непазарна икономика и това продължава вече 20 години. Компании и индустрии, които губят конкурентни предимства, често използват това като мотив за прокарването на протекционистки мерки.
Това, което не може да бъде игнорирано е, че от началото на политиката на реформи и отваряне към света, Китай положи големи усилия за трансформирането на икономиката си от планова в пазарна и постигна очевидни резултати. През последните години някои държави, включително високо развити като Нова Зеландия, Австралия признаха Китай за пазарната икономика и това се съдейства за напредъка на търговско-икономическите им отношения.
В момента ЕС е най-големият търговски партньор на Китай, Китай е втори по големина търговски партньор за ЕС. Търговските отношения между Китай и ЕС се развиват интензивно и се засилват непрекъснато, като двустранният стокообмен надминава 1 милиард евро всеки ден. Промените са огромни – и в количествено, и в качествено отношение.
Неотдавнашен доклад на Европейската комисия показва, че през 2011 година износът на ЕС за Китай е създал 3 милиона работни места. През последните години Китай продължава да бъде пазар, чиято внос от ЕС се развива най-бързо. Едновременно с това, преките инвестиции на Китай в ЕС се развиват интензивно. През 2012 година те започнаха да надвишават тези на ЕС в Китай, което отново дава принос за създаване на заетостта и преодоляване на кризата в ЕС.
Поради всичките тези причини ЕС трябва да оцени общата ситуация на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни, а не да бъде ограничават от някои групи по интереси, да гледа към бъдещето и час по-скоро да признае Китай за пазарна икономика.
Признаване на статута на Китай за пазарната икономика е от полза и за неговото продължително отваряне към света и пазарния достъп между двете страни, за стимулиране на сътрудничеството им в областите на търговията, инвестициите, финансите, образованието, науката и технологиите, за контролиране и намаляване на търговските спорове, за стимулиране на цялостното търговско-икономическо развитие, както и за реализиране на взаимна изгода. Всичко това е изключително важно за ЕС, чиято икономика се възстановява бавно в момента. Стабилното развитие на търговско-икономическите отношения между Китай и ЕС също ще бъде положителен фактор и за световната икономика.
