През 1992 г. Пан Дзиенджун решава да инвестира огромната за това време сума от 1 милион юана лични спестявания в модернизацията на семейния бизнес за производство на обувки, най-вече, за да докаже на майка си – Ли Айлин, че в този занаят има хляб. И се оказва прав. „Вярвах, че единственият начин да разширя компанията е като използвам машини за производството на висококачествени продукти в кратък срок. Майка ми обаче беше много консервативна и се страхуваше да рискува с влагането на голяма сума пари в скъпа техника, така се наложи да изплозвам само свои средства. Тя смяташе, че разходите няма да доведат до по-голяма печалба, но се оказа, че не е права", обяснява Пан за началото на „Дзюи Груп". През 90-те години компанията е имала няколкостотин работника, докато в момента в завода й в град Уънджоу работят 5000 души и се произвеждат по 10 милиона чифта обувки годишно, включително за клиенти като германската магазини DHM. „Сега използваме компютаризирани машини за шиене на обувки и лазерни принтери, които работят десет пъти по-бързо от традиционните общари", добавя Пан.

Семейните бизнеси като този на „Дзюи Груп" започнаха да се роят през 80-те години на миналия век, когато Китай пое курс към реформи и отваряне към света. Сега обаче те навлизат в нов етап, когато второто поколение бизнесмени поема управлението им. В доклад на Общокитайската федерация за индустрия и търговия се посочва, че през следващите няколко години 75% от тези компании ще бъдат трансформирани благодарение на новите технологии. Традиционният начин на правене на бизнес постепенно се променя въпреки, че досега е генерирал големи печалби. Според класацията на списание „Хужун Рипорт" за 2015 г. общото благосъстояние на китайските милиоери се оценява на 1,2 трилиона долара. В същото време страната е на първо място в света по „саморасли" милиардери като Джак Ма – основателя на гиганта в електронната търговия „Алибаба", Уан Дзиенлин – президента на оператора на недвижима собственост „Уанда Груп" и Дзун Цинхоу – главния изпълнителен директор на компанията „Уахаха", която произвежда напитки. „Предприемачите в Китай се появиха заедно с решението за отваряне на страната. Сега повечето фамилни бизнеси, които стартираха през 80-те години, са в процес на предаване на управлението на новото поколение", обяснява Джан Уейдзюн, вицепрезидент на Китайско-европейското международно бизнес училище, и добавя, че плавният преход ще бъде решаващ за китайската икономика в следващите години. И едно от най-големите предизвикателства ще бъде младото поколение да обясни на по-старото, че са нужни промени в крак с времето и иестиции в нови технологии, които да увеличат качеството на продукцията.

Първото поколение китайски безнесмени постигна благосъстояние благодарение на къртовския труд и евтината продукция за износ като обвки, дрехи и електрически уреди, но това стана по време на възход на глобалната икономика. Сега ситуацията е различна. Рецесията в САЩ и Европа след финансовата криза през 2008 г. нанесе сериозен удар върху китайския износ, като в същото време компании от страни като Виетнам, Индонезия, Камбоджа и Бангладеш постепенно започнаха да изместват китайските, основно заради ниските цени на произвежданата от тях продукция.

За второто поколение китайски предприемачи очевидно най-сериозното предизвикателство ще бъде нестабилната и трудна икономическа среда в света. Но ако иновациите и идеите са ключови, важно е също така новата смяна да остане вярна на културните традиции, изповядвани от техните родители. „Уча сина си да има правилно отношение към богатството, независим дух и креативност. Това е важното, за да поддържаме семейното управление", обяснява Сю Лисюн, президент на образователната компания „Хуамао Груп".

Рафаел Амит, професор по управление в Унивеситета в Пенсилвания, сочи още една клюбова област, която може да помогне на семейните бизнеси да станат по-уверени в бъдеще. Мнозинството от „наследниците" са образовани в чужбина и имат доста по-широка и подробна представа за нещата от живота извън Китай, нещо което не бе приоритет на техните родители. „Това ще бъде важно – казва той. Управлението на фамилните бизнеси може да се окаже акт на трудно балансиране, в който човек трябва да запази ръста и финансовия капитал, като в същото време гарантира плавен преход".

Друг важен аспект при предаването на властта от едно поколение на друго е управлението на богатството. Миналият месец Общокитайската федерация за индустрия и търговия излезе с доклад, в който се анализираше диверсификацията на риска чрез инвестиции зад граница и наследяването на богатството в компаниите с над 10 млн. юана капитал. „Частните компании в Китай не само дават работа на над 60% от населението, но те също така генерираха огромно благосъстояние, което трябва да бъде управлявано добре", казва Жуей Мън, съдиректор на Центъра за фамилно унаследване към федерацията. „Очакваме добрите семейни компании да предадат активите си организирано, с помощта на финансови плановици", добавя той, признавайки обаче, че далеч не всички търсят професионален съвет по въпроса. Проучването на федерацията е установило, че над половината от 112 анкетирани семейни компании все още управляват сами активите си.