Неотдавна се проведоха „финалните" преговори по гръцката криза, за които финансовият министър на Великобритания Джордж Озбърн каза: „По всички личи, че резултатът няма да бъде добър за Гърция". През последните месеци стана ясно, че въпросът за това как трябва да се постъпи с Атина доведе до нови разделения в Европа. Пример за това са позициите на Франция и Финландия например. Париж смята, че Гърция трябва да остане в Еврозоната на всяка цена, докато в Хелзинки са категорични, че няма да предложат никакво нова споразумение на Атина за преодоляване на проблемите. Чуха се и гласове Гърция да напусне временно или за постоянно Еврозоната.

Финансовият министър на Финландия Александер Стуб заяви, че трябва да бъде извървян много дълъг път до крайната цел на преговорите. „Ако трябва да оценим ситуацията по скалата от едно до десет, в момента сме на етап три или четири", каза той.

В момента институциите на ЕС и държавите от Еврозоната са разделени на три групи по отношение на Гърция: първата е за това Атина да напусне Еврозоната, втората – да остане в зоната на всяка цена, и третата – да остане в зоната при положение, че правителството реализира обещаните реформи и успее да контролира ситуацията.

На една от последните срещи Германия предложи вариант Гърция да напусне временно Еврозоната, който получи подкрепа от страна на Финландия и други северноевропейски страни. По въпроса дали Гърция ще получи одобрение за новия план за помощ, ЕС показа, че не е готов да отстъпи от минималното изискване, а именно гръцкият парламент незабавно да одобри предложения и съгласуван с кредиторите план за реформи на премиера Ципрас, като в противен случай страната няма да бъде спасена.

В лагера на Германия и Финландия не бяха особено доволни от поредните обещания на Атина и с действията си се опитват да ускорят варианта за излизане на Гърция от Еврозоната. Премиерът на Холандия Марк Рюте заяви, че Гърция „няма да получи и цент", в случай че не гарантира прилагането на всички набелязани реформи. От Хелзинки, по вътрешнополитически причини, продължиха с втвърдяването на позицията си относно преговорите. На състоялата се на 11-ти деветчасова среща на Еврогрупата не бяха постигнати никакви резултати, а финландският парламент гласува решение да не се одобрява никакво споразумение Гърция, давайки ясно да се разбере, че независимо от гръцките ангажименти за реформи, страната няма да получи финансова помощ. Втората по брой на депутатите в парламента на скандинавската страна и отявлена евроскептическа партия „Истински финландци" обяви, че ако правителството одобри плана за предоставяне на финансова помощ на Гърция, то ще падне. С това Хелзинки окончателно определи позицията на Финландия по кризата, а именно излизане на Гърция от Еврозоната.

В Германия, след като Ципрас представи проекта си за реформи, виждат два пътя пред Атина: доработване на мерките за реформи и тяхното разширяване и временно напускане на Еврозоната за срок от пет години. Ако се реализира първия вариант, Гърция ще може да проведе третия кръг от преговорите с международните кредитори за предоставяне на нова финансова помощ, но ще трябва да внесе в специален фонд активи на стойност 50 милиарда евро, които да гарантират изпълнението на приватизацията. Освен това правителството в Атина трябва да намали драстично разходите си. Създаването на гаранционния фонд изглежда малко вероятно, след като официален гръцки представител, близък до преговорите, заяви, че то е нереално, тъй като би означавало на практика напускане на страната от Еврозоната.

При втория вариант Гърция ще излезе от Еврозоната за пет години, като през това време различните страни ще й предоставят „хуманитарна помощ" и ще проведат преговори, включително по преструктуриране на дълга. Към момента тази опция се подкрепя от Финландия, Холандия, Естония, Литва, Словакия, Словения и още няколко северни страни.

В другия лагер са Франция, Италия и Испания, които са твърдо против напускането на Еврозоната от Гърция. Френският президент Франсоа Оланд бе категоричен, бе Атина трябва да остане в зоната на всяка цена и разкритикува варианта за временното напускане на страната. „Според нас Гърция или трябва да остане в Еврозоната, или да я напусне. Няма друг избор", заяви той.

В интервю пред италианска медия премиерът на страната Матео Ренци се обърна директно към Ангела Меркел с думите: „Престанете!", добавяйки, че смята да каже лично на канцлера „да не продължава да унижава Гърция". Интересно обаче, по-късно от медията тихо свалиха материала.

Финансовият министър на Австрия Ханс Йорг Шелинг бе този, който представи позицията на международните кредитори към Гърция – ако гръцкият парламент подкрепи всички постигнати договорености от началото на юли, страната ще получи финансова помощ. „Ако незабавно стартираме нужната процедура, ще успеем с плана за финансова помощ", посочи той.

И макар последните предложения на Гърция за реформи да изглеждат разумни, предвид настоящата ситуация ще бъде много трудно постигането на реално споразумение, тъй като страната трябва да реализира като средносрочна цел излишък от 3,5% от БВП, да реформира пенсионната и данъчната си системи, да премахне съществуващите привилегии за държавната администрация и осъществи приватизация.

Според европейски експерти, ако Гърция напусне Еврозоната и приеме изискванията на кредиторите в рамките на 6 месеца е възможно тя да успее да коригира бюджета си с равностойността на 1,7% от БВП. Това ще даде повече време на страната да обмисли изискванията на международните кредитори за финансова регулация в следващите 4 години, като резултатът през този период ще бъде кумулативен удар от 12.6% за БВП. Ако Гърция приеме тази програма това ще бъде равнозначно на „двойно" самоубийство.

Едно от изискванията на кредиторите е Гърция да приватизира енергийния си сектор. Относно пазара на труда Еврогрупата настоява да бъде прекратена системата за колективни консултации и да продължи с приватизацията на държавни активи. За да помогне на страната да получи нова финансова помощ от 75-100 милиарда евро през следващите три години, на 11-ти гръцкият парламент даде зелена светлина на плана за реформи на правителството на Алексис Ципрас.