През тази година обемът на паричните средства, прехвърляни от чужбина в Китай ще достигне 66 милиарда долара, сочи прогноза на Световната банка. Това е почти три пъти повече от чуждата валута, получена от китайци през 2005 г., която бе 23,62 милиарда долара. Тези средства са пари, които китайски имигранти и такива, живеещи и работещи временно зад граница изпращат на семействата си в страната. Очакванията на Световната банка обаче не са изненада, тъй като Китай е четвъртият най-голям източник на имигранти и най-многобройната нация в света. А с увеличаване на потока от хора, които заминават за чужбина, се увеличава и обемът на средствата, които те пращат у дома.

„Притокът на валута в Китай се увеличи рязко с 24% през 2008 г., след което наблюдавахме спад от 13% през 2009-та. Очаквам обаче обемът на пращаните от чужбина пари да се увеличи с 3% до 66 милиарда долара през 2015 г., основно заради възстановяването на американската икономика, в която са заети много китайци", обяснява Дилип Рата, водещ икономист по финансовите въпроси, свързини с имиграцията към Световната банка. „За разлика от другите парични потоци, преводите на пари не са циклични – членовете на семейство, които живеят в чужбина е възможно да са дори по-мотивирани за превеждат средства в трудни периоди, независимо, че това ще влоши тяхното собствено финансово положение. В този смисъл, преводите на пари са един вид застраховка, помагаща на семействата и общностите да се справят с външни трудности", продължава той, давайки за пример катастрофалното земетресение в Уънчуан през 2008-ма, което вероятно има връзка с резкия скок на преведените от чужбина в Китай пари.

Паричните преводи също могат да бъдат използвани за реално социално и икономическо развитие, тъй като някои от тях могат да отворят път за последващи инвестиции и търговия. Пращаните от китайски имигранти пари бяха важен първоначален капитал през първите години на реформите и дадоха сериозен тласът на развитието в крайбрежните източни провинции, се посочва в доклад по въпроса на ООН от 2012 г.

Според професор Ю Джу от Фудзиенския нормален университет, източниците на чужди инвестиции в Китай са тясно свързани с това от кои райони произхождат китайските имигранти. В доклад пред Конференцията на ООН за търговията и развитието през 2012 г. той посочва: „Настрани от Хонконг, Тайван и Филипините са на второ и трето място като най-важни източници на инвестиции за град Дзиндзян. Това е тясно свързано с факта, че близо милион тайванци произхождат от този град, а 69% от близо също милион дзиндзянци или произхождащи оттам живеят и работят на Филипините". „По същия начин – продължава той – Индонезия е вторият най-важен източник на чуждестранни инвестиции за град Фуцян, и това се дължи на факта, че от близо 270 хиляди жители на града или имащи родители от там, в началото на 90-те години 73% от тях живееха в Индонезия". И двата града – Дзиндзян и Фуцян, намиращи се в южната провинция Фудзиен, в началото на отварянето към света и реформите бяха известни с огромния си поток от имигранти.

Някои източници, включително Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) твърдят, че на живеещите в чужбина китайци се пада най-голям дял от преките чуждестранни инвестиции в страната.

Огромната част от очакваните от Световната банка 66 милиарда долари в парични преводи за 2015 г. ще дойдат от страни в Азиатско-техоокеанския регион, където китайските имигранти са най-многобройни. Китайските общности в Европа също пращат сериозни суми у дома, макар техният брой да е значително по-малък в сравнение с първите. През 2012 г. например, китайците от континенталната част в Хонконг са пратили обратно 17 милиарда долара, което е ¼ от всички парични преводи за същата година.

Най-стабилен в Европа е потокът от парични преводи между Италия и Китай – 1,4 милиарда долара. Китайските имигранти в Испания с изпратили у дома 991 милиона долара, тези в Германия – 899 милиона, във Великобритания – 712 милиона, а във Франция – 614 милиона. Всички тези цифри са от 2012 г. и се оценяват по статистически модел на Световната банка. Разбира се, това са оценки тъй като проследяването на паричните преводи в световен план е трудно, тъй като много страни не водят статистика на личните средства, които се изпращат или получават.

В информация на Евростат от февруари, която дава статистическа информация за институциите на Европейския съюз, се посочва, че той показва постоянен дефицит в личните парични преводи с останалата част на света, като потокът навън надвишава този навътре. Това означава, че 28-те страни-членки на съюза остават продължителен нетен източник на икономики извън него.

Виктор Лум, вицепрезидент на пекинската имиграционна консултантска компания „Уел Тренд" казва: „В традиционната китайската култура семейството е основна клетка на обществото. При това в такава степен, че концепцията за семейство се разширява и включва в себе си и приятели, за които китайците говорят като за „братя" и „сестри". Съществуват много силни очаквания към членовете на едно семейство, които отиват в чужбина, особено в развити и благоденстващи страни, да осигуряват подкрепа за роднините си в Китай". „Превежднето на пари в Китай е по-лесно, отколкото превеждането от Китай навън. Също така за много европейски програми изискванията за местожителство са минимални, така че основните кандидатстващи често се връщат в Китай и подновяват своята кариера, оставяйки в чужбина съпрузите и децата си. В тези случаи децата продължават образованието си, докато майките им се грижат за тях", добавя той.

Ейми Лиу, доцент във Факултета по управление в Тексаския унивестите в Остин, се занимава с изследвания на китайските общности в Източна Европа. По думите й, печеленето на пари вече не е единствената причина за китайците да напускат родните места. „Те искат социален статус. Преди ставаше дума за пращането на пари и връщане. Китайците използват припечеленото, за да плащат вноските по кредитните си карти или заеми. Те също така използват средства, за да подпомогнат някой близък да се установи при тях", обяснява тя.

Сяо Хун Пай, автор на едни от най-обширните изследвания на китайските имигранти във Великобритания отбелязва, че някои китайци заемат пари, с които пращат децата си да учат на Острова, а после те пък им пращат пари обратно.