От установяването на дипломатическите отношения между Китай и ЕС преди 40 години, търговско-икономическият обмен винаги е бил стълб и основната движеща сила за тяхното развитие. С непрекъснато засилване на търговско-икономическото сътрудничество, статутът на ЕС в стратегията на Китай за външна търговия постепенно се повишава и бързият ръст на китайските инвестиции в страните от съюза е най-доброто доказателство за това.

От 2005 до 2013 година обемът на инвестициите на Китай в Европа се повиши от 190 милиона до 10 милиарда долара. В рамките на десетилетие инвестициите на Китай в ЕС реализираха ръст от 50%. От 2010 година насам инвестициите на Китай в ЕС за три поредни години надминават тези на съюза в страната. След избухването на дълговата криза в ЕС международните инвеститори започнаха да изтеглят капиталите си оттам, докато Китай постъпи обратно – засили капиталовложенията си и това стимулира възстановяването на европейската икономика. До края на миналата година преките инвестиции на Китай в ЕС са били 50 милиарда долара. Началникът на Кабинета за международно икономическо сътрудничество към Държавния комитет за развитие и реформи Джан Дзиенпин каза, че ЕС вече се е превърнал в мястото, където инвестициите на Китай се повишават най-бързо. „Мащабът на инвестициите на китайските компании се увеличава интензивно. Особено през периода на финансовата криза и дълговата криза, тъй като много европейски капитали се намират в разумни граници, рисковете намаляха, едновременно с това европейските страни засилиха привличането на инвестиции, през 2014 година китайските капитали в Европа са нараснали със 172%, което е забележителен растеж", посочи той.

След началото на европейската дългова криза, чрез закупуване на държавен дълг на Гърция, Италия, Испания и други страни-членки на ЕС, увеличаване на вноса на стоки от тези страни и засилване на преките инвестиции в тях, Китай им оказа подкрепа за справяне с кризата и възстановяването на икономиките им. Доктор Малоун от Факултета за международната политика на Китайския народен университет казва: „Някои от средиземноморските страни-членки на ЕС изпаднаха в дългова криза, бюджетните им дефицити бяха много сериозни. Инвестициите на Китай раздвижиха капиталите на Испания, Гърция, Италия и Португалия, които се опасяваха от влиянието на дълговата криза. Така например, китайски компании придобиха успешно няколко предприятия от различни сектори в Испания. След избухването на кризата в подхода на ЕС към китайските инвестиции също настъпиха важни промени. Правителствата на различните страни се надяват да създадат по-тесни контакти с Китай и да привлекат все повече китайски инвестиции".

Както каза Малоун, в началото на инвестициите на Китай в Европа, тъй като на китайските инвеститори им липсваха пълно разбиране за европейския пазар и опит за сливане и придобиване в чужбина, страните-членки на ЕС се отнасяха с резерви към тях. През годините обаче китайският бизнес успя да намери път, който отговаря на условията на европейския пазар и удовлетвори търсенето. Джан Дзинпин от Държавния комитет за развитие и реформи даде един пример: „След инвестициите, които направи китайската фирма за осветителна техника NVC във Великобритания, тя възприе местен бизнес модел, остави предишния управителен екип и единствено управлява финансите на компанията и задава насоката на нейните операции. Фактите показват, че компании като тази, които работят по местния бизнес модел, са много успешни. Китайските инвестиции в Европа започнаха да намират път за локализация, направиха комбинации и развиха много добър модел за капиталовложения, управляване и развиване в Европа, използващи различните превъзходствата на двете страни".

В момента Китай и Европа засилват непрекъснато икономическото сътрудничество и са изправени пред нови стратегически шансове – идеята за изграждането на „Географския пояс на Пътя на коприната и Морския път на коприната през 21-ви век". Предложената от китайския председател Си Дзинпин стратегическа идея създаде общността на съдбата на взаимна изгода на Евразия. Ако ЕС може да поддържа тенденцията на китайските инвестиции там, използващ шансове за „Един географски пояс, един път", безспорно ще донесе нова енергия за икономическото възстановяване на Европа. Доктор Малоун каза: „От гледната точка на стратегия, „Един географски пояс, един път" е много добра, мащабна идея, която обхваща много страни. Положенията на тези страни обаче са различни, затова най-напред трябва да се проведе конкретен търговско-икономически обмен и инвестиционни дейности с тях, да се разработят различни политики с различните страни".

През своето 40-годишно развитие отношенията между Китай и Европа станаха важна сила за стимулиране на развитието им и едни от най-потенциалните двустранни отношения в света. Джан Дзинпин казва, че китайските инвестиции в Европа са дали тласък на икономическото възстановяване на Европа, едновременно с това глобалната икономика се развива по-балансирано. „Много европейски предприятия имат добра репутация на глобалния пазар, имат превъзходства в бранда, опит на управление, платформи за изследвания и мрежи за продажби. Китай има превъзходства в операциите на глобалната промишлена верига, ефекта на агломерация и мащаб, както и капитали. Ако се съчетаят превъзходствата на двете страни ще се създаде ново конкурентно предимство на международния пазар. Заради китайските инвестиции в Европа икономиката на стария континент започна да се възстановява, а това означава, че сътрудничеството между страните непрекъснато стимулира процеса на подобряване на глобалната икономика. По-доброто регионално икономическо сътрудничество между Китай и Европа, по-координационното регионално развитие ще донесат по-балансираното глобално икономическо развитие".