20150508jj |
В момента съдържанието и формите на обмен между двете страни са сравнително прости. Основна е икономиката, докато мащабът на контактите в областта на сигурността, културата и отбраната е доста по-малък. Така например, по въпросите на сигурността в Близкия изток и Евразия, между Китай и ЕС няма фиксиран механизъм за диалог. По отношение на формите на китайско-европейския обмен, се разчита основно на контакти в рамките на международни организации и на ниво лидери, и няма механизъм изключително за икономическо сътрудничество. По тази причина не може ефективно да се реагира в извънредни случаи.
Ограниченията пред китайско-европейските отношения се дължат основно на местоположението на двете страни. Между тях има обширни територии и множество държави, поради което връзките се реализират главно по въздух. Капацитетът и разходите за самолетния трафик обаче ограничават мащаба на човешкия обмен и ускоряване на търговския поток. Освен това, заради далечното разстояние, няма подробни теми засягащи двустранните директни интереси, заради което няма реална основа за създаване на съответен механизъм за обмен освен икономиката, а това показва, че стесняване на разстоянието между Китай и ЕС и намаляване на времето, необходимо за обмена между двете страни са важни начини за развитие на контактите. Добра възможност за преодоляване на тези трудности и обективни препятствия са инициативите на Пекин за създаването на икономически пояс, обхващащ Пътя на коприната и Пътя на коприната по море през 21 век.
На изток от Пътя на коприната се намира перспективния Азиатско-тихоокеански регион, а на запад е развитата в икономическо отношение Европа, така че реализирането на китайските инициативи създава възможност за изграждането на най-дълъг и с най-голям потенциал икономически коридор в света. Този икономически пояс има огромна площ, богати природни, енергийни и туристически ресурси, но пред тяхната интеграция и пълноценното използване на потенциала им са неудобния транспорт, трудните географски дадености и големите разлики в икономическото развитие, по отношение на което съществува феномена на „високото ниво в двата края и ниското по средата". След финансовата криза от 2008 г., за да се оползотворят ефективно голямо количество валутни резерви, Китай предложи да бъдат създадени няколко финансови институции и организации като Банката за развитие на БРИКС, Банката за развитие на ШОС, Резервния фонд за непредвидени разходи, Фонда на „Пътя на коприната" и Азиатката банка за инфраструктурни инвестиции, които могат да се разрешат въпроса за финансиране на инициативите за Пътя на коприната и Пътя на коприната по море през 21 век. Китай има сериозни възможности в изграждането на инфраструктура и техника, може да участва в изграждането на проектите в чужди страни и да подготвя специалисти, с което да се разреши въпроса за осигуряването на техника и работна сила. Всичко това създава обективна основа за реализиране на инициативите.
В момента икономиката на Китай е втора по големина в света след американската и това накара редица западни коментатори да заговорят за „китайска заплаха". Реализирането на инициативите за икономическия коридор по Пътя на коприната обаче може да успокои тези тревоги и въпросите в различните страни и покаже на света, че развитието на Китай не се гради за сметка на интересите на други страни. Тези инициативи ще увеличат също възможностите за обмен на пазарни елементи като кадри, техника, капитали и други. Освен това те обхващат главно са нововъзникващи пазари и развиващи се страни, които са нетърпеливи да се включат пълноценно в международна търговия и ускорят собственото си развитие. По тези причини реализирането на тази стратегическа идея отговаря на общите изисквания на много страни и ще им донесе също възможности за реализиране на взаимното допълване на предимствата, с които разполагат и развитието им. Това е основата на общественото мнение за бъдещите успехи на идеята.
