Да започнеш бизнес е като да се хвърлиш в дълбокото, понякога без дори да умееш да плуваш. И да се опиташ хем да не се удавиш, хем да се научиш да се държиш над водата, хем и да започнеш да плуваш напред. Когато Лай Юмей решава да напусне работата си във фабрика за изкуствени цветя в Гуанджоу и да е върне в родното си село Байша, намиращо се в планините край Гуейлин в Гуанси-джуанския автономен район, една ли е имала бизнес план, стратегия и дори намерение как точно се управлява компния в условията на убийствена конкуренция. Единственото, което 32-годишната жена има по това време – през 2001 г., е предимството на младостта, желанието за работа и китайския хъс да успее на всяка цена. Така Лай Юмей започва да отглежда кумкуат – плод, подобен на лимон, и в момента е най-известната и просперираща бизнесдама в Байша, за нея работят над 100 души от селото, а бизнесът й се състои от 20 хектара овощна градина, 60 хектара чаена плантация, ресторант и хотел. Приходите, които те генерират са около 30 милиона юана годишно (4,8 милиона долара).

На половината път за живописните планини край Байша, се намира ресторанта на Лай Юмей, в който почти сигурно ще им сервира някое вкусно традиционно ястие усмихната, с почерняла от слънцето кожа, жена на средна възраст. И най-вероятно няма и да разберат, че това всъщност е най-успешният предприемач в района.

„Нямаше да успея без безкористната подкрепа на моите съселяни. Те ми се довериха и ми казаха, че мога да им платя след като дърветата дадат плодове", спомня си за началото Лай Юмей. Тогава, през 2001 г., дузина нейни приятели й помагат безплатно да превърне няколкото декара планинска земя, която имала в овощна градина.

Това обаче не е първият опит на Лай да направи нещо за прехраната си в родния край. Още през 1992 г., току-що излязла от училище, тя е сред група селяни, които се опитват да култивира земя и печелят от нея. Заради лошите транспортни връзки между Байша и останалия свят обаче опитите им завършват неуспешно. Тогава Лай Юмей е сред първата вълна мигранти, които напускат планините и заминават да си търсят късмета в големите градове.

По времето, когато решението й да се върне в родното село и започне да се занимава с отглеждането на кумкуат узрява и тя напуска Гуанджоу, почти няма банка, която да отпуска кредити на земеделски стопани, заради липсата на имущество, което да ипотекират. Затова Лай продава къщата си, взима на заем пари от много роднини и заедно със своите спестявания от работата във фабриката, инвестира всичко в овощната градина. Общинският съвет също й оказва подкрепа и й предоставя субсидия от 100 хиляди юана, за облагородяване на диви планински терени, както и кани агроном, която да я въведе в работата.

Усвояването на земята и засаждането на овошките отнема три години – от 2001 до 2003 г., както и други три години, докато те започнат да дават плодове. Първата реколта на Лай Юмей идва едва в 2007 г.

До 2009-та жената успява не само да изплати всичките си дългове, но също така дарява пари за изграждането на нормален път, с който да се свърже селото й с останалия свят. А това всъщност се оказва решаващо не само за развитието на селото, но и за бизнеса на Лай.

Първите печалби от кумкуата, тя инвестира в изграждането на много по-голяма чаена плантация, ресторант и хотел.

Лай Юмей въвежда в плантациите си капковото напояване и използва само органичен тор от птици и свине, които отглежда във ферма. „Органичните плодове са доста по-скъпи, а органичното земеделие спомага за опазване на местната околна среда", обяснява Джоу Жуси, съпруг на Лай.

Интересно е също, че преди да започне да се занимава с мащабно земеделие, Лай Юмей е почти пълен дилетант и много често се учи сама от практиката – създава оранжерия в градината, слага светоотразителни покривала на дърветата, за да запази плодовете от силното слънце в определени периоди на годината, или от силните дъждове и студените циклони от планината.

„Опитът на Лай се разпространи в трите съседни общини и донесе ползи на хиляди земеделци. Самата Лай пък е винаги готова да помогне на останалите, които се занимават с отглеждане на плодове и зеленчуци", споделя Хуан Шуеймуо, служител в кметството на Байша.

В момента над 240 семейства от 4-те околии в района отглеждат кумкуат. Годишните им приходи от продажби за миналата година да 460 милиона юана, с 5% повече от 2013-та. Доходите на глава пък са скочили от 4000 юана през 2007 г. до 20,000 през тази.

Ли Юмин, 68-годишна жителка на Байша, която работи в градината на Лай, казва: „Изключително доволна съм да работя всеки ден тук. Колкото повече работа има, толкова по-здрава се чувствам", обяснява жената. Ли притежава земя в съседно село и има четири деца, които работят в Гуейлин. Тя работи по осем часа на ден в градината на Лай, за които успява да набере около 150 кг. кумкуат, за което получава 100 юана на ден и безплатен обяд.

Преди 2008 г. дневното заплащане за берачите е било едва 13 юана, а рязкото му увеличаване е донесло доста главоболия за Лай. „Нямах избор освен да накарам работниците да берат само по-големите плодове. Около 30% от по-малките ги оставяме да изгният, тъй като са по-евтини и продажбата им не може да покрие разходите за транспорт до пазара", казва Лай Юмей.

„Местните власти търсят в момента инвеститори, които да изградят предприятия за преработка на по-малките плодове в сокове или сушени", обяснява стратегия на Байша Хуан Шуеймуо.

През 2012 г. Лай регистрира търговска марка за произвежданите от нея кумкуат и чай, получава разрешения за износ, а в 2013-та организира местна асоциация на производителите на кумкуат. В резултат местните плодове вече са на пазарите в Югоизточна Азия, Русия и Източна Европа. Могат да се купят дори по Интернет. Най-голямата й дъщеря, която учи управление на човешките ресурси в университет в Тиендзин, помага за онлайн продажбите. „Надявам се дъщеря ми да наследи моя бизнес и продължи да служи на местните хора. Нашите корени са тук", заключава Лай Юмей.