Предполагам, че сте запознат с инициативата на Китай за създаване на Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции. Редица страни, включително от Г-7, решиха да участват в тази отворена система. Как бихте коментирали този ход на Пекин и перспективите пред банката?

Мисля, че това е един от най-интересните проекти в световната икономика, полезен за развитие на редица страни, за промени в глобалната финансова система, включително за инфраструктурата. Струва ми се, че след създаването на Международния валутен фонд и Световната банка от 1944 година, със създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, имаме съвсем нов процес на интеграция между развиващите се и развитите държави в глобалните финансови системи. Изключително процес, който според мен всички финансисти в света следят с много голямо внимание. Струва ми се, че това ще бъде една от най-важните институции в бъдещия свят.

Доколко темата за Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции е позната в България?

Все повече се говори по въпроса, особено след факта на противопоставяне на Съединените американски щати и опита им за блокиране на тази нова финансова институция. Струва ми се, че в България се гледа с изключителна симпатия към Китай, по принцип като една приятелска страна, към неговото бурно развитие и към неговите опити да заеме заслуженото си място в глобалната икономика.

България се нуждае от инвестиции в инфраструктура и може да привлече такива от новата банка, особено в контекста на стратегиите на Китай за изграждане на Икономическа зона по Пътя на коприната и Морски път на коприната. Смятате ли, че подобен вариант е възможен за България и доколко смятате, че той би влязъл в дневния ред на българските политици?

Според мен развитието на инфраструктурни проекти с участие на Китай и като държава и като китайски компании отдавна е на дневния ред на българското правителство. Само през последните няколко години, имаме серия от срещи не само с българското правителство, но и с източноевропейските страни, както и известно. Засега няма конкретен проект, който да е договорен, но изключително интерес от страната на българското правителство съществува. За нас е изключително важно непрекъснато развитие на отношенията между Китай и нашата съседна Гърция. Знаете за проектите специално с пристанищната инфраструктура в Гърция, към която Китай проявява интерес и вероятно ще се стигне. Все пак предполагам до приключване на този проект, който в момента правителството на господин Алексис Ципрас разглежда. Това има непосредствена връзка с българската икономика, защото разстоянието между България и тези пристанища, къом които Китай проявява интерес. Изключително малко разстояние от София до гръцкото пристанище Солун, отколкото до българските пристанища в Бургас и Варна, т.е. това е особена инфраструктура и за нашата икономика, независимо че се намира в съседната страна. Изключително интересни са проектите, по които в момента работят китайските компании, примерно със сръбски компании, с румънски компании. България сега изостава от този процес. Аз си мисля, че би трябвало да се положат повече усилия за идентифициране на такива проекти в нашата страна, които биха би интересни за Китай и за китайските компании.

Миналата година в Белград се състоя третата среща на ниво правителствени ръководители между Китай и страните от Централна и Източна Европа, чиято цел бе форсиране на икономическото сътрудничество. Вие как бихте коментирали ефекта от срещата и в частност по отношение на България?

За съжаление по отношение на България не се стигна до конкретен проект, който да бъде подкрепен и да започне изпълнението му. Все още сме на фазата на предварителна подготовка. Няколко проекта в България са били сериозно дискутирани, и да представляват видим интерес за бъдеще. Един от тях е възможността за използване на български летища за транзитен пункт на трафика на китайски стоки, включително кореспонденция, пощенски пратки, насочени към Европа, тъй като нашата страна има една доста широко развита, но за съжаление много стара и изостанала инфраструктура, именно, за такива международни полети примерно. Струва ми се, че е напълно възможно тези изостанали български летища да се ползват от китайските компании за трафика към Европа. Много по-евтина е цената в нашата страна за всякакъв вид обслужване, а такива търговски сделки, отколкото в съседните ни страни. Има вече показан интерес на китайски компании към конкретни предприятия в България, например като завод за производство на автомобили в Ловеч, и един подобен проект за производство на автобуси. За съжаление, засега няма един по-сериозен проект между България и Китай.

През последните години икономическите връзки между Китай и България се засилват. Според Вас, в кои сфери двете страни може да разширят сътрудничеството помежду си?

Струва ми се, че засега на много ниско ниво , а с много висок потенциал е сътрудничество между България и Китай, примерно в сферата на финансите. В България все още не присъстват пряко ки5тайски финансови институции. Струва ми се, че нашата страна е подходяща като страна и за развитие на финансови институции, които да поемат финансирането на бъдещите съвместни проекти. За съжаление, обратните инвестиции, т.е. български инвестиции в Китай в момента се броят на бръсти. Струва ми се, че шансовете са много, само че трябва да се намери конкретни проекти, примерно пристанища, летища, от някъде трябва да се започне.

Г-жа Ан Гуодзюн, младши научен сътрудник в Отдела за финанси при Китайската академия за социални науки

1.Главната разлика между Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) и съществуващите многостранни банки за развитие е в тяхното позициониране и фокус на бизнеса. АБИИ ще финансираосновно изграждането на инфраструктурни проекти в Азия, докато Азиатката банка за развитие и Световната банка работят за намаляване на бедността в света. Между АБИИ и тези банки съществуват отношения на допълване, не на конкуренция. Банката ще играе важна роля за финансиране на азиатски инфраструктурни проекти и развиващите се страни ще могат да се възползват от това – нещо, за което международната общност даде положителна оценка. В същото време трябва да е ясно, че Китай е главна страна-акционер в Световната банка и Азиатската банка за развитие и ще продължи да ги подкрепя ииграе важна роля в усилията им за намаляване на бедността и регионалното сътрудничество.

2.Реакциите на различните страни в света към създаването на АБИИкато цяло бяха позитивни. На проведения в края на март Азиатски форум Боао, участниците също дадоха положителна оценка на банката. В момента икономическата структура на света се променя, като делът на Азия в световната икономика надминава 50%, а нововъзникващите се пазари се нуждаят от многостранни финансови органи. Според прогнози на Азиатската банка за развитие, от 2010 до 2020 година разходите за изграждане на инфраструктура в различните страни на континента ще надминат 80 трилиона долара,също така ще са нужни 3 трилиона долара за регионална инфраструктура. Именно нуждите на тези страни доведе до създаването на АБИИ. Глобалната финансова криза нанесесериозен удар върху икономиките на различни страни, особеноевропейските. В този контекст, създаването на АБИИ е опит за „ремонт" на международния финансов ред, като в същото време отваря много нови възможности за интернационализацията на китайския юан и двете инициативи за изграждане на икономическа зона по Пътя на коприната и по морски Път на коприната. АБИИ ще стимулира регионалното и глобално икономическо развитие, увеличаване на търговията и инвестиционни потоци. За това, след създаването й, тя ще се нуждае от финансиранетона капиталовите пазари и ще издава дългосрочни облигации. Мнозинство облигации ще се реализират чрез офшорните пазари на юани. В момента в Европа, включителнов Лондон и Франкфурт има подобни пазари, което ще стимулира интернационализацията на нашата валута.

3.След като обмислихаобстойно икономическото си развитие, позицията на европейските страни по въпроса за присъединяване към АБИИ се промени. Глобалната финансова криза удари цяла Европа и азиатския пазар. Нововъзникващите икономикисе намират основно в Азия и нарастват интензивно, докато европейските се намират в процес на възстановяване. С присъединяването си към АБИИ европейските страни ще получат повече възможности да се възползват от икономическото развитие на Азия и останалите нововъзникващи пазари, което на свой ред щедаде сериозен тласък за възстановяване на Европа. Присъединяване към АБИИ на Великобритания, Германия, Франция и други европейски страни не само ще стимулира икономиките им, ное от полза и за повишаване влиянието на еврото. В бъдеще международната финансова структура трябва да се гради на долара, еврото и юана. Като платформа за инвестиции АБИИ ще подкрепя изграждането на инфраструктура в Азия и ще стимулираконтактите и обмена в регион. Финансиранетоот европейските страни ще увеличи дела на еврото и ще увеличи използването му в реалните икономики.

4.Създаването на АБИИ дава огромни възможности за развитие на чужди пазари, за развитие на икономическите зони по Пътя на коприната, на Европа и Евразийския континент. На тазгодишния Азиатски форум Боао президентът Си Дзинпин каза, че с усилията на различните страни вече е разработен документа за намеренията и действията свързани с двете икономически зони – по Пътя на коприната и морския Път на коприната. На 28 мартДържавната комисия за развитие и реформа, Министерството на търговията и Министерството на външните работипубликуваха съвместно този документ. АБИИ ще предостави сериозна финансова подкрепа за изграждането тези проекти и регионалното сътрудничество като цяло. Икономическите зони по Пътя на коприната може да открият потенциала на регионалния пазар истимулират инвестициите и потреблението, ще доведат до създаването на повече работни места, както и ще съдействат за човешкия и културен обмен между страните. В началния си етап икономическите зонипо Пътя на коприната ще се намира главнов Китай и Централна Азия, но в бъдеще тя ще включи страните от Централна и Източна Европа, Западна Европа, Западна Азия и Северна Африка, пресичайки целия Евразийски континент. На изтоктези зони ще са в контакт с азиатско-тихоокеанската икономическа зона, а на запад – с европейска. Това ще създаде големи възможности за търговията и икономиката, за технологичното сътрудничество с европейските страни, включително стимулиране развитието на чиста и възобновяема енергия, информационните технологии, нови енергии и материали.