В началото на този месец в столицата на Латвия – Рига се проведе среща на енергийните министри на страните-членки на ЕС. На нея заместник председателят на Европейската комисия по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович обяви старта му, посочвайки че стратегическата цел е намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на нефт и природен газ. В срещата взеха участие също представители на САЩ и още няколко страни. По време на дискусиите Шефчович разясни значението на Енергийния съюз и посочи, че в Европа съществува широко единство относно главните особености на съюза, тъй като създаването му засяга не само бизнеса, но и всички потребители. „Създаването на Енергийния съюз може да гарантира, че домовете на европейските потребители да бъдат топли. Те няма да се притесняват от недостиг на енергията заради повишаване на цените и геополитическата нестабилност в световен мащаб. В момента 10% от домакинствата в ЕС са изправени пред недостиг на енергия. Създаването на съюза също така ще гарантира на бизнеса, че той ще купува енергията на конкурентни цени, да работи за реализирането на устойчив растеж и се даде възможност за създаването на заетост. В момента обаче много компании не могат да си позволят това. Създаването на съюза ще гарантира, че Европа ще бъде сред водещите играчи в областта на изследванията на възобновяемата енергия, нещо което в момента не е така, тъй като измежду първите десет компании за слънчева енергия в света няма нито една европейска. Създаването на съюза също ще създаде устойчиво бъдеще за следващите поколения. Трябва да мислим всичко за това, когато обсъждаме въпросите, свързани със създаването и функционирането на Енергийния съюз", каза зам.-председателят на Еврокомисията.

Марош Шевчович също разясни подробно петте цели за създаването на Енергийния съюз: първо, гарантиране сигурността на енергийните доставки; второ, създаване на интегриран и конкурентен вътрешен пазар на енергия; трето, намаляване на енергийното потребление и повишаване на енергийната ефективност; четвърто, увеличаване употребата на възобновяеми ресурси, и пето, засилване на изследванията и иновациите, с цел развитие на екологичните текнологии.

Коментирайки въпроса за гарантиране сигурността на енергийните доставки, Шевчович изтъкна, че европейските страни трябва да засилят солидарността помежду си и разрешат въпроса за сериозната им зависимост от вноса на нефт и газ. „Както знаете, ЕС е най-голямата зона за внос на енергия. Всеки ден обемът на импорта надхвърля 1 трилион евро, което заема 3.2% от БВП на общността. Всяка година ЕС трябва да внася 300 трилиона суров петрол и нефтени продукти, 1/3 са от Русия. Сериозно разчитаме на Русия", каза още комисарят.

Всъщност, още през 1990 година в ЕС бе издигната идеята за създаване на Вътрешен енергиен пазар а през 1992 година бе публикувана и първата зелена книга по въпроса, в която се очертаваха основните принципи на проекта. Конфликтът между Русия и Украйна през 2009 година оказва сериозно влияние върху сигурността на енергийните доставки в ЕС, което принуди Брюксел да засили изграждането на вътрешния енергиен пазар. През 2014 година, с избухването на украинската криза, отношенията между ЕС и Русия отново се влошиха. През април френският президент Оланд и бившият полски премиер и сегашен председател на Европейски съвет Доналд Туск предприеха съвместна инициатива за създаване на Енергийния съюз на ЕС, с цел намаляване на зависимостта от Русия в енергийната област. Комисарят по климатичните въпроси и енергетиката Мигел Канет каза: „Според мен, трябва да се отнесем много внимателно към зависимостта ни от Русия. „Газпром" е единствен доставчик на пазара на ЕС, който заема доминантно място. Освен да стабилизираме отношенията с партньора ни Норвегия, трябва да увеличим вноса от други доставчици, и да се ангажираме да се изгради инфраструктура в ЕС, с цел природният газ да пристигне до местата, където е най-необходим".