На 9-ти в най-големия турски град Истанбул бе открита срещата на финансовите министри и директори на централни банки на страните от Г-20. На нея участниците проведоха дискусии по въпроса как да се влее нова жизнена сила и се стимулира глобалния икономически растеж. Проблемът с дълговете на Гърция също бе във фокуса на срещата.

Финансовите министри и директорите на централни банки на Г-20 дискутираха основно инвестициите в инфраструктура, международната финансова структура, финансовия контрол и управление, изграждането на устойчива икономическа структура. На фона на сложната глобална ситуация, като ниските цени на петрола в началото на годината, пречки пред регионалното икономическо развитие заради геополитически кризи, забавяне на растежа на нововъзникващите пазар, въпросът за това как да се координира силата между различните страни от Г-20, с цел стимулиране на глобалния икономически растеж, стана общата цел на участниците в срещата.

Финансовият министър на Южна Корея Чой Кун-ван смята: „През тази година страната ни ще бъде изправена пред сериозно предизвикателство. Икономическото възстановяване няма да е толкова бързо, колкото прогнозирахме. Продължителният спад на цената на петрол е добра новина за южнокорейската икономика, но същевременно съществува и криза. Това може би ще стане друго предизвикателство за нас".

Относно неблагоприятните перспективи през икономическото развитие, на проведената на 9-ти пресконференция, секретарят на Организацията за икономическото сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия призова развитите и развиващите се страни да реализират заедно всестранната структурна реформа, с цел възстановяване на стабилната тенденция за икономическо развитие. „Макроикономическите политики още са ограничени в много страни. Затова структурната реформа е много важна и тя ще е от полза за увеличаване на търсенето, повишаване на производителността, създаването на работни места, с което пазарът ще бъде по-жизнен. Освен това, трябва да се обърне внимание на контрола и управлението за изграждането на инфраструктура, което е необходимо не само за нововъзникащите пазари, но и за икономиката на развити страни", посочи той.

Срещата в Истанбул съвпадна с поредното раздвижване на въпроса с гръцките дългове. След идването на власт на ново ляво правителство на Алексис Ципрас, то обяви, че ще се откаже от политиката на икономии и ще настоява за опрощаване на част от дълга и разсрочване на друга. Страните от Еврозоната и международните кредитори обаче засега не са склонни на компромис. Гръцкият въпрос хвърли сянка върху Еврозоната и глобалната икономика и бе във фокуса на разискванията. Френският финансов министър Мишел Сапен смята, че Гърция трябва да зачита правилата на ЕС. Той каза: „Гръцкият въпрос не се включва в темите на срещата на Г-20, обаче на двустранни разговори той ще бъде засегнат. Към момента никой няма идея как той ще бъде разрешен. Според мен има един начин за справяне с него и той е да зачитаме желанието на гръцкия народ, който избра нови управляващи. Едновременно с това обаче, трябва да се отчитат и правилата на ЕС. Гърция е страна-членка на съюза и не може да ги пренебрегва", каза Сапен.

Финансовият министър на Канада Джо Оливър заяви, че се надява да се намерят компромисни средства за разрешаване на гръцкия въпрос. „Според мен, Гърция и ЕС трябва да постигнат компромис. Очевидно е, че Атина иска да прави промени. Според мен, не е възможно да откаже да плаща всичките си дългове. Държавите-кредиторки трябва да търсят компромис заедно с Гърция. Не мисля, че някой иска страната да излезе от Еврозоната", подчерта той.