„В момента в региона съществуват 56 споразумения за свободна търговия и има възможност за фрагментация на търговската система", казва Джан Шаоган, началник на Отдела за международна търговия и икономически дела към Министерството на търговията на Китай. Както двустранните, така и многостраннитетърговски споразуменияса насочени към премахване или съкращаване на вносните мита, както и към улесняване на инвестициите, но техният голям брой създаде т.нар. дилема на „купата със спагети", добавя той.
Многостранните търговски споразумения в региона към момента са две: Транстихоокеанското партньорство (TPP) и Всестранното регионално икономическо сътрудничество (RCEP). Те, заедно с двустранните, създават ситуация, при която китайските компании са изправени пред различниправила, когато правят бизнес с партньорите си от Южна Корея, Чили и останалите страни, което на свой ред добавя операционни разходи и се е превърнало в своеобразна „институционална бариера", казва експертът.
Увеличаващият се брой търговски споразумения в региона доведе до усложняване на цялостната търговска структура и разходите за износителите и вносителите от 21-те страни от АПЕК. „Ще бъде много по-лесно за компаниите да правят бизнес с чужбина ако съществуват общи правила в световен мащаб или поне в регионален", категоричен е ДжанШаоган.
Високопоставени представители на страните от АПЕК се договориха на срещите в Пекин да засилят обмена на информация и взаимодействието в рамките на Транстихоокеанското партньорство, Всестранното регионално икономическо сътрудничество и другите споразумения за свободна търговия, а това – смята експертът – може да доведе до задълбочено и стратегическо проучване на възможността за установяване на Азиатско-тихоокеанска зона за свободна търговия (FTAAP).
Работата в тази насока всъщност не е нова, а идеята за такава зона циркулира от доста години сред икономическите среди на АПЕК. Ако един ден тя стане факт, това безспорно ще спомогне за консолидиране на различните двустранни и многостранни механизми за сътрудничество в региона и ще минимизира рисковете от фрагментация и припокриване на споразуменията за свободна търговия. „Когато говорим за установяване на Азиатско-тихоокеанска зона за свободна търговия обаче не означава, че ще започнем преговори още утре. Различните страни трябва да проучат как да координират постигнатото в преговорите за Транстихоокеанското партньорство и Всестранното регионално икономическо сътрудничество в бъдещите усилия, за да избегнат дилемата на „купата със спагети", отбелязва Джан.
„Азиатско-тихоокеанска зона за свободна търговия не е нова идея и тя трябва да бъде способна да привлече всички членове на АПЕК", казва и Джан Дзиенпин от Института за международни икономически проучвания към Националната комисия за развитие и реформи. Според него, Трансттихоокеанското партньорство и Всестранното регионално икономическо сътрудничество могат да станат „важни стълбове" на Азиатско-тихоокеанската зона за свободна търговия, която „да осигури пространство за развитите и развиващите се страни и ги накара да се чувстват приети".
