Китайските лидери често обичат да напомнят, че страната не бива да става зависима от вноса на зърно, но реалната ситуация е по-различна и тя е, че все повече пшеница, ориз и царевица, които са на пазара идват от чужбина. За първите седем месеца на 2014 г. Китай е внесъл над близо 12 милиона метрични тона зърно, което е 80% повече от миналата година. Цифрите са фрапиращи, особено предвид факта, че за 2013 г. ръстът на вноса е бил едва 4.3%. Резкият ръст на вноса идва като шок за доста експерти, но според мнозинството от тях той не означава, че китайската продукция е заложена на карта. „Зърнените култури на световните пазари са доста по-евтини от тези на вътрешния. Това е причината за голямото увеличение на вноса", коментира Ли Гуосин от Института за селскостопанско развитие към Китайската академия за социални науки. Така например, цената на тон вносна пшеница е с 240 юана (39 долара) по-ниска от родното производство. Цените на вътрешния пазар са високи от миналия ноември, което принуди доста търговци да обърнат поглед към чуждите пазари. „Подобен масивен внос може да застраши хранителната сигурност само ако спадне производството. На практика китайските добиви се увеличават за десета поредна година. Така че вносът не бива да бъде приеман като знак за влошаване на ситуацията с хранителната сигурност", добавя Ли Гуосян. Летните добиви от зърно в Китай за тази година достигнаха рекордните 136,3 милиона метрични тона или с 3.6% повече от миналата година.

Според Чън Гуоцян от правителствения Център за изследване на развитието, резкият ръст на вноса се дължи отчасти на повишеното търсене на богато на глутен зърно, особено сред хората от градовете, където производството и пазарът на хлебни изделия бележи истински бум през последните години. Независимо от големия ръст, вносното зърно представлява по-малко от 5% от вътрешното производство, така че дългосрочната зависимост на Китай от собственото му производство не е поставена под въпрос, смята Чън.

Китай обаче е прекалено зависимо от вноса на соя, която е ключов продукт за китайската кухня, освен това е и основна суровина за направата на фураж за увеличаващите се свинеферми. Показателно е, че в момента над половината от производството и потреблението на свинско месо в световен план се пада на Китай. Вносът на соя нараства през последните няколко години с близо 9% и през 2013-та е бил 63,4 милиона тона.

Някои търговци казват, че попълването на силозите с вносно зърно е предпазна мярка срещу опасенията, че сушата в Централен Китай – най-тежката от десетилетия насам – може да засегне добива на зимните култури. По думите на Чън към момента запасите на страната от царевица и ориз са достатъчни, за да изхранят цялото население в продължение на шест месеца, при положение, че цялата реколта бъде загубена.

В началото на юни ДжаоШуанлян, председател на оператора на зърнения резерв „Синогрейн", предложи до 2020 г. в националния резерв да бъде складирани местно и вносно зърно, което да покрие почти 20% от потреблението. Според Джао, 80% от това зърно трябва да дойде от местните производители, а останалите 20% от внос.