Случва се това, което трябва да се случва. Партньорството между България и Китай винаги го е имало. Въпросът е в момента наистина да го задълбочим и да го направим хармонизирано към новите изисквания, към новия свят. Затова аз лично си партнирам изключително добре с китайските компании, за да можем наистина да имаме една добра симбиоза между науката, селското стопанство, между различните култури, между различните варианти за стокообмен между двете страни. Изключително добре вървят нещата. Аз мисля, че ще се стигне далеч в тази насока.

И до там мисля, че ще стигнем. В момента на практика сме на база първо подписване на много протоколи за износ на хранителни продукти от България за Китай, защото в България не е такъв проблем да влизат продукти от Китай. А те са много различни като продукти. Утре трябва да подпишем протокол за внос на царевица в Китай. Има много варианти, включително за производство на големи количества фуражни култури от китайски фирми в България. Нещата вървят добре, но трябва да са по-структурирани. Самият Китай много интензивно изнася инвестиции в други държави, както и в Европа. И част от разходите в тези дни на практика са базирани наистина на една по-голяма рамка за партньорство в областта на енергетиката, селското стопанство и на хранителната индустрия като цяло.

Трудности винаги има. Една от най-големите е, че България и Китай са много далеч една от друга като държави, но са изключително близки като манталитет, което компенсира голямото разстояние. Така че вървим в правилната посока и аз мисля, че България може да е един изключително добър партньор на Китай, може да е врата към целия европейски пазар на китайските стоки, индустрия, технологии, които всъщност вече не отстъпват на нито една друга страна в света.