Развитието на търговските и икономически отношения между Китай и ЕС зависи от два основни фактора: Първо, това е икономическото им развитие и увеличението на общите интереси. И второ, политиката и политическата подкрепа за икономическите и търговски връзки. Вземайки предвид тези два фактора, може да се каже, че перспективите пред развитието на търговско-икономическите отношения между Китай и ЕС е оптимистична.

Увеличаването на общите икономически интереси и взаимната подкрепа е ключов елемент и основа за задълбочаване на двустранните отношения. Отношенията между държави се създават въз основа на общи интереси, а всички контакти, които нямат ясни и реални общи интереси и подкрепа, са несигурни и нестабилни, включително и в отношенията между Китай и Европа. От началото на 21-ви век бързо развитие на търговско-икономическите отношения между Китай и Европа донесе много взаимни ползи. Силното допълване пък е основа за стимулиране на двустранния обмен. От гледна точка на търговската му структура, Китай изнася за Европа продукти като дрехи, текстил, обувки, чанти, играчки, осветителни материали, технически инструменти, мебели, а Европа внася в Китай машини и електроника, автомобили, самолети, оптична техника, кораби. От това се вижда, че потребностите между двете страни се допълват. Търговията между Китай и петте най-развити в икономическо отношение европейски страни заема 70% от общия стокообмен. От друга страна, инвестициите на ЕС в Китай носят последния опит и технологии, стимулират изследователски проекти и дават директен принос за развитието на страната. По отношение на техническото сътрудничество, ЕС има сериозен пазарен дял в Китай, докато Китай спечели технологии, съответстващи на стъпките му на развитие и стимулират регулиране и надграждането на индустриалната му структура. В съответствие с политиката на Китай за насърчаване на негови компании да инвестират и правят по-активно бизнес в чужбина, много от тях се насочиха към Европа и спечелиха от това. ЕС се превърна във важна дестинация за китайските инвестиции и благоприятно поле за развитие на икономическо сътрудничество. Всичко това показва, че интересите от търговско-икономическото сътрудничество между Китай и Европа са взаимни, дългосрочни и взаимноизгодни.

Политическата подкрепа е вторият важен фактор за търговско-икономическото сътрудничество между Китай и Европа. През последните години срещите на високо равнище между представители на двете страни се увеличиха значително. Още в 1994 г. бе създаден механизъм за двустранен политически диалог. Разбира се, не липсваха трудности и спадове. Така например, в края на 2008 година бившият френски президент Никола Саркози се срещна с Далай Лама, което предизвика остра реакция от Пекин и анулиране на ежегодната срещата на върха ЕС-Китай. Резултатът бе, че отношенията между Пекин и Париж и Брюксел от друга страна стигнаха точката на замръзване. В този ключов момент, по покана на председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозо, на 30 януари 2009 г. премиерът Уън Дзябао посети Брюксел – една визита, определена тогава от китайските медии като „посещение на увереността". По време на разговорите, ръководителите на Китай и ЕС потвърдиха, че отношенията между двете страни са от особена важност и сътрудничеството и търсенето на допирните точки пред различията има важно значение за целия свят. Малко след това Китай и ЕС публикуваха съвместна декларация, в която посочиха, че на фона на глобализацията и бързите промени в международната структура, отношенията помежду им са надхвърлили мащаба на двустранни и имат все по-важно стратегическо значение в световен план. Те заявиха, че засилването на двустранното стратегическо партньорство е необходимо и е общо желание и на двете страните.

От друга страна, тясното търговско-икономическо сътрудничество бе подкрепено от усъвършенствана система. От средата на 90-те години ЕС постави акцент върху развитието на политическите отношения с Китай, което стана видно от зачестилите посещения на високо равнище. През юли 1995 година Еврокомисията прие документ, озаглавен „Дългосрочна стратегия за отношенията между Китай и Европа", в която определи политическите и икономически приоритети и ясно заяви, че желае да гради дългосрочно партньорство с Пекин. През март 1998 година бе приет нов документ за „Създаване на всестранно партньорство с Китай", в който Брюксел издигна търговските и икономически отношения с Пекин на същото ниво, както тези между Европа и САЩ и Япония. През октомври 2003 година ЕС публикува „Общи интереси и предизвикателства в отношенията между Китай и ЕС: към по-зряло партньорство", в който документа се разяснява политиката към Китай и се предлага повишаване механизма за срещи между ръководителите на Китай и ЕС до най-високо равнище. През октомври 2006 година излезе нов документ, озаглавен „ЕС и Китай: по-близки партньори, по-тесни ангажименти, в който се посочва, че ще продължи развитието на потенциала на отношения с Китай и сее набелязват серия политически мерки в подкрепа на търговско-икономическите контакти.

Едновременно с европейските усилия, Китай също дава своя принос за напредъка на отношенията. През октомври 2003 година правителството публикува „Политически документ за ЕС", първият подобен в историята на двустранните отношения, в който се посочва ясно, че по-нататъшното задълбочаване и развитие на контактите между Китай и ЕС е важна част от външната политика на страната. Освен това правителството се ангажираше да работи за изграждането на дългосрочно и всестранно партньорство с ЕС.

Положителните резултати в политическата сфера дадоха насока и предоставиха енергия за стабилното развитие на търговско-икономическите отношения между тях. Между Китай и ЕС не съществува сериозен конфликт на интереси, двете страни не представляват заплаха една за друга. Заради различията в историята, политическото усройство и степента за икономическо развитие, както и поради недостатъчното познаване един друг, между Китай и Европа, разбира се, има известни разногласия по някои въпроси, но това е нещо нормално. Тези разногласия няма по принцип не пречат за изграждането на взаимно доверие и получаването на взаимна изгода, ако бъдат решавани на базата на взаимното зачитане и равноправието.

Финансовата криза, която избухна през 2008 година, естествено оказа отрицателно влияние върху нормалното развитие на търговско-икономическите отношения между Китай и Европа. Първо, търсенето на Европа падна значително, китайският износ намаля и това се отрази върху търговския им баланс. През първите 11 месеца на 2008 година, износът на Китай за Европа бе 270.7 милиарда долара, което е увеличение с 21.8% в сравнение със същия период на 2007 година, но скоростта на този растеж спадна с 8%. От друга страна, сред европейските страни се появи отново протекционизмът, а двустранните търговски спорове се засилиха. Тези спорове имат тясна връзка с икономическото развитие както на двете страни, така и на целия свят. Когато икономиката се развива нормално, търговските спорове намаляват, и обратно, когато страните идпитват трудности те се засилват. След началото на финансовата криза, с влошаването на европейската икономическа ситуация, в ЕС отново се появи тенденция към търговски протекционизъм, а антидъмпинговите мерки срещу Китай се засилиха.