От гледна точка на икономическите си интереси ЕС винаги смята, че причината за огромния търговски баланс с Китай се дължи на неравноправната търговска политика, която провежда китайското правителство. Според Брюксел, Пекин не изпълнява поетите при влизането му с СТО ангажименти, особено за защита на интелектуалната собственост, предоставяне на защрива и подкрепа за някакви индустрии в страната, в степента на отваряне на пазара и други. С непрекъснато увеличаване на двустранното търговско-икономическо сътрудничество между Китай и ЕС обаче, реториката на ЕС стана начин той да получава предимства в икономическите преговори с Китай, като в същото време принуди страната да прави по-големи отстъпки. ЕС възприе тактиката на забавяне и позволи на Китай да премине прага за пазарна икономика, като основната причина са собствените му икономически интереси. Те обаче не са единственият фактор за трудностите в търговските и икономически отношения. Не малко влияние върху тях оказват също политиката, идеологията и други неикономически фактори.

Като цяло може да се твърди, че разногласията между Китай и ЕС по повод даване на страната статут на пазарна икономика се дължат на желанието на Брюксел да максимизира икономическите си и политически цели по отношение на Пекин. След присъединяването на Китай към СТО, изграждането на пазарна икономика в страната постигна сериозен и видим от всички напредък, затова някои твърдения на ЕС не отговарят на реалностите. Китай не провежда дискриминационна политика и акции срещу европейските страни в областта на търговията и инвестициите, но китайски предприятия пострадаха от несправедливото третиране от страна на ЕС. През 2003 година Китай и ЕС се ангажираха с изграждането на всестранно стратегическо партньорство, което обаче не може да се основава неравенство и дискриминация.