20130819jj

Китай и ЕС са двата най-големи пазара в света и се допълват взаимно. Европа притежава огромен капиталов излишък и отворен подход в предоставянето на технологии, освен това зависи много от международната търговия. Благодарение на европейския пазар, технологии и капитали, Китай получи по-големи възможности за износ на своите продукти, по-добър източник на технологии и повече капитали за развитие.

В същото време, Китай също разполага с конкурентни предимства, които са от полза за ЕС. Богати суровини, евтина работна ръка и различна от европейската индустриална структура, място за инвестиции със стабилна и висока възвръщаемост, каквито е трудно да бъдат открити в Европа. Освен Хонконг, ЕС е третият най-голям пазар за износа на Китай и втори по-големина източник на внос. ЕС е също така втория по-големина инвеститор за Китай и най-големият източник на технологии.

През последните 10 години, особено след присъединяването на Китай към СТО, темповете на растеж на износа за ЕС остава по-висок от този за други страни. В същото време обаче, ръстът на вноса от Европа е по-нисък от същия показател в сравнение със страни като САЩ и Япония. Това логично доведе до ситуация, в която зависимостта на китайския износ от европейския пазар се оказва много по-висока от тази на европейския износ за Китай. Това показва, че в двустранната търговия съществува висока асиметрия. Обемът на китайския износ за ЕС е около 20% от общия, а този на ЕС е само около 7%.

Поради високата степен на интеграция в рамките на ЕС, външнотърговската политика на неговите членове е сравнително съгласувана, но търговията с Китай е разпределене неравномерно, концентрирайки се главно се концентрира в няколко държави като Германия, Франция, Великобритания, Холандия и Италия. Стокообмена на Китай с тези пет страни надхвърля 70% от общия с ЕС. Сред тях, Германия е най-големия търговски партньор и заема 30% от общия стокооборот между Китай и ЕС. Същевременно търговията на ЕС се концентрира главно в развитите крайбрежни провинции на Китай.

Проблеми в търговско-икономическите отношения между Китай и ЕС

По данни на китайската статистика до 1996 година ЕС поддържа постоянен търговски излишък в рамките на около 42 милиона долара. От 1997 година този излишък на ЕС за Китай се трансформира в излишък на Китай за ЕС. От 2002 година насам, търговският дефицит на Китай по отношение на ЕС започна да се зувеличава. Според статистика на митниците до 2005 година, търговският излишък на Китай по отношение на ЕС е достигнал 70.1 милиарда долара или 32.3% от общия стокообмен между двете страни. В същото време той е бил с 89% по-голям от този за 2004 година. Главните причини за дисбаланса в търговията между двете страни са: силната конкурентноспособност на китайските текстилни продукти, преработвателната промишленост, и оръжейното ембарго на ЕС към Китай, ограничаващо износ на продукти и технологии с двойна употреба.

Европейски антидъмпингови разследвания

В ЕС първи започнаха антидъмпингови разследвания срещу вноса на китайски стоки, като от 1979 до април 2007 година техният брой е бил 139. За този период Европейската комисия започна проверява и разследва много по-внимателно китайски стоки дали не нарушават антидъмпинговото и антисубсидийно законодателство на съюза. Това на свай ред предизвика ответната реакцзия на Китай, който се опитва да защити своите производители и износители в съответствие с правилата на СТО и местното законодателство.