Поради колебанията на лихвите за междубанкови кредити, китайският финансов сектор получава помощ от сериозни кредитни проблеми отчасти от мерките на централната банка мерки за налагане на финансова дисциплина на фона на бързата експанзия на т.нар. „сенчесто" банкиране. Но тъй като регулаторните органи остават ангажирани с провеждането на затегната политика, кредитните проблеми може да се окажат само началото на трудностите, причинени от ограничаването на сенчестото банкиране, което обаче е необходимо, за да се гарантира здравословното функциониране на финансовата система във втората най-голяма икономика.

Недостигът на налични пари, който доведе до удвояване стойностите на лихвите по междубанковите кредити, „изяде" печалбите на банките и „изтри" трилиони юани на фондовия пазар. Китайската народна банка успя да успокои пазарната паника и намали драстично цените за заеми на банките до нормални нива. Според анализатори обаче, това не означава промяна в политиката, тъй като регулаторите са нетърпеливи да се отърват от финансовите балони.

Сенчестото банкиране, чийто обем J.P. Morgan оцени на 36 трилиона юана (5.86 трилиона долара), се смята, че ще бъде във фокуса на промените. В икономика, която разчита сериозно на кредитната експанзия, подобни мерки на затягане ще отслабят още повече китайския икономически ръст, който вече стигна най-ниското си ниво от азиатската финансова криза насам. Институции като Международния валутен фонд (МВФ), „Голдман Закс" и „Стандард енд Чартърд" снижиха прогнозите си относно китайския икономически растеж поради опасения от затягане на паричната политика, като в същото време обаче отбелязват, че краткосрочните трудности от „пукането" на финансовите балони вероятно ще тласне Китай към по-устойчив модел на икономическо развитие. „Криза в ликвидността е проактивна регулаторна мярка, а не пасивно нагаждане. Подобни ходове ще охладят сенчестите финансови операции и ще поддържат стабилна китайската финансова система в дългосрочен план", обяснява Пън Уъншън, главен икономист в Китайската международна капиталова корпорация (КМКК).

Ограничаването на сенчестото банкиране ще бъде в съгласие и с призива на премиера Ли Къцян за подкрепа от страна на финансовия сектор към реалната икономика. За първите пет месеца на настоящата година т.нар. обществени плащания от китайския бюджет са се увеличили до 50.2% и са били 9.11 трилиона юана, но чрез канали за сенчесто финансиране голяма част от тези пари са отишли при строителни компании и компании за финансиране на местните власти, оставяйки малкия и среден бизнес в краен недостиг на средства. По думите на изследовател от правителствения Център за проучване на развитието, компаниите за финансиране на местните власти в Западен Китай предлагат до 18% лихви, за да вземат заем от тръстови компании и т.нар. продукти за управление на благосъстоянието, които са основните източници на сенчесто банкиране в Китай. Нормално високата доходност изисква и висок риск, затова финансовите институции в Китай не се колебаят да отпускат заеми на компаниите за финансиране на местните власти, дори когато огромната част от тези пари отива за проекти, които не генерират никакъв паричен поток.

В случай на криза с ликвидността, заемодателите вярват, че компаниите за финансиране на местните власти ще бъдат гарантирани от тях или в крайна сметка от централното правителство. Следователно, ограничаване на сенчестото банкиране ще освободи средства, които са натрупани в недвижимата собственост и компаниите за финансиране на местните власти. Експерти обаче признават, че подобен ход няма да мине безболезнено.

„Една криза с ликвидността ще се разпростре по-широко във финансовия сектор и реалната икономика. Вълнообразния ефект върху пазара на продуктите за управление на активите, пазара на финансиране по сметки и трътовия сектор, след което върху кредитополучателите, разчитащи основно на сенчестото банкиране, като местните власти, държавните предприятия и компаниите за недвижима собственост, ще се усети през идните месеци", предупреждава Чан Дзиен от китайското поделение на британската банка „Барклейс". Той добавя, че много проекти, които разчитат на средства от компаниите за финансиране на местните власти трябва да взимат нови заеми, за да покриват вече натрупани задължения, а ограничаването на опциите за това може да доведе до вълна от фалити.

С разрастването на сенчестото банкиране, ръстът на китайската икономика може да се забави към края на годината, като в същото време станем свидетели и на по-висок процент на необслужваните кредити.

Въпреки тези признаци за безпокойство обаче, като цяло финансисти и икономисти смятат, че финансов колапс в Китай не е особено вероятен. Насочването на пари извън сенчестото банкиране и към реалната икономика, особено индустриите, които са жизненоважни за трансформацията на китайския икономически модел, се разглежда като идеалния път за премахване на натрупаните в процеса кредитна експанзия рискове.

„Важните за нашето икономическо преструктуриране компании буквално „плачат" за финансиране, но голяма част от парите не стига до реалната икономика. Дори ако малка част от средствата, в които разполага сектора на сенчестото банкиране бъдат пренасочени към реалната икономика, трансформацията на икономиката ни ще бъде повече от успешна", казва Дзян Юнсян, председател на шанхайския инвестиционен фонд ВМС, който е специализиран в предоставянето на капитал за технологични фирми.

И докато ограничаването на сенчестото банкиране се оказва не толкова лесна задача, изваждането на капитали от циркулиране във финансовия сектор за подкрепа на реалната икономика е дори по-трудно, тъй като в момента тя не прави добри пари. Със спада на търсенето във вътрешен и външен план, корпоративната доходност също намалява рязко.

„Дори да постигнем успех, много е вероятно да повторим някои от грешките, които допуснахме в предишните две десетилетия. По-добре да не принуждаваме банките да дават заеми за определени сектори", категоричен е Джу Хайбин от китайското поделение на J.P. Morgan. Според него, разглежданите някога като „стратегически" индустрии, като циментовата и стоманодобивната в момента страдат от свръхпроизводство и наливането на пари там не само няма да им помогне да си стъпят на краката, но ще удължи агонията им. Нужно е Китай да изработи нови приоритети за развитие на националната си икономика и те да бъдат базирани на високите технологии, сектора на услугите, разширяване на вътрешното потребление и екологичните индустрии, всички те съдействащи за постигането на устойчив модел на развитие.