На проведеното на 17 март 2013 година първо заседание на Общокитайското събрание на народните представители (ПК на ОСНП) председателят на страната Си Дзинпин представи идеята си за „китайската мечта", представяйки я като закономерна част от историческия процес на национално възраждане и бъдещите перспективи пред китайския народ. „Страната ни, в са идвали от целия свят да се поклонят на императора бе превърната в бедна и слаба полуфеодална и полуколониална държава", посочи Си, добавяйки, че поради трудния исторически път, който е трябвало да извърви, днес китайският народ очаква превръщането на страната му в мощна и богата. След като Си Дзинпин обяви идеята за „китайската мечта" тя веднага влезе във фокуса на общественото внимание и стана обект на множество дискусии главно за това, какви са очакванията на хората и как да се повиши вярата им в реализирането на тази мечтата. „Китайска мечта" е демократична мечта за непрекъснатия напредък на общественото развитие, мечта за реализирането на общество със средно ниво на благосъстояние, за мирно развитие и добросъседство. През изминалото столетие, в резултат на непрекъснати усилия и борба, Китай постигна огромни успехи и плодотворни резултати и благодарение на това, днес той се намира най-близо до националното си възраждане.

За реализирането на „китайска мечта" обаче е нужно да се даде пълна изява на „китайски дух". Какво е „китайски дух"? Това е не само е патриотизъм, но също така и дух за непрекъснати усилия и упорита работа. За да се реализира тази мечта има нужда от повече практически действия, конкретни мерки и реални ефекти. На проведените в началото на тази година сесии на Общокитайското събрание на народните представители и Китайския народен политически консултативен съвет (КНПКС), гражданите видяха промените в стила на работата на правителството. Докладите за работата на правителството, парламента и КНПКС бяха рафинирани и по-кратки, а съдържанието им по-ясни. Декорациите за сесиите не бяха пищни, храната на депутатите бе скромна, автомобилите, с които се движеха не бяха луксозни. По време на самите заседания най-дискутираните теми бяха за борбата срещу корупцията, пропастта между богати и бедни, контрола върху цените на жилищата и замърсяването на въздуха, все реални проблеми от живота на обикновените хора. На първото заседание на парламента премиерът Ли Къцян призова държавните служители да се придържат към принципа „Да говорим по-малко, да работим повече". Поведението на централното ръководство направи силно впечатление на обществото, като промените в стила на работа на административна система на цялата страна станаха осезаеми.

Икономическото процъфтяване е важна основа за реализиране на „китайската мечта". Така например, административният център на провинция Съчуан – Чънду, полага усилия да се превърне в средище на икономическото развитие в западната част на Китай. Градът се намира в центъра на западната икономическа зона, в момента вече притежава мащабна икономическа сила и е дом на редица важни индустрии. Градът обаче е изправен също и пред някои трудности. В областта на транспорта Чънду все още няма усъвършенствана комплексна транспортна система, а от икономическа гледна индустрии на средно и високо професионално ниво заемат по-малка част. Способността за иновации на бизнеса там също не е висока.

Относно икономическото развитие, редица китайски и чуждестранни специалисти се обединяват около три момента. Първо, че Китай реализира бърз растеж. През изминалите 30 години икономиката нарастваше с 9.7% всяка година, а БВП на глава от населението се увеличи от 100 до 2360 долара. Второ, икономическото развитие донесе материални ползи на хората. Животът и благосъстоянието на почти всички китайци се подобриха. Трето, в резултат на интензивното икономическо развитие Китай избегна застоя и социални вълнения.

В момента много държави са изправени пред трудности и проблеми, произтичащи от финансовата криза, докато Китай не спря да се развива и постигна редица успехи през тези години. Преди мартенската среща на върха на Г-20 през март, английското списание „New Statesman" публикува коментар под заглавие „Краят на правото на САЩ", а на корицата му стоеше Статуята на свободата, държаща в ръка китайския флаг. Подобни визии за бъдещето и нарастващата роля в световните дела на Китай обаче не могат да скрият няколко въпроса, а именно: Дали в резултат на бързото икономическо развитие през изминалите 30 години страната разви своя специфика; в момента седем икономики в света, от които китайската е най-голяма, поддържат 7-процентен растеж, но дали през следващите 10 години ще можем да сме настроени оптимистично за икономическото развитие на Китай?

Китай е единствената държава, която не следва западни модели, но се развива интензивно. От икономическа перспектива, той влезе в СТО, с което поддържа стабилни контакти със западните страни. В областта на политика, Китай отстоява собствен път на развитие, основан на социализма и връщащ постепенно традиционната конфуцианска култура. Безспорно, Китай вече е икономически дракон, опитът в това му развитие получава все по-голям отзвук в развиващите се страни, както и уважение от развитите държави. На този фон „китайската мечта", която е важна цел на държава, и в същото време отразява и конкретните стремежи и желания на народа, може наистина да се превърне в един от пътищата за възстановяване и на световната икономика.

П-Т