Пред мен Джао Хън каза, че е бил в България преди 10 години като част от делегация на КНПКС и страната му е направила силно впечатление: „„Първо, България има много красиви пейзажи и природа, второ хората там са много гостоприемни, всички изглеждат много приятелски настроени, трето, хората живеят в страната много комфортно. Попаднах на данни, според които през 2011 г. средният БВП на България достига 14 хиляди долара, което е два пъти повече в сравнение с китайския".
Сега обаче нещата са по-различни и Джао Хън добавя, че като цяло икономиката в Средна и Източна Европа се развива сравнително бавно, докато в същото време Китай и другите нови икономики още запазват бързия си растеж.
„След като се китайските компании се разраснаха и укрепнаха, тези имащи предимства започнаха да се преместват в чужбина. Компаниите винаги търсят ниска себестойност и висока печалба. Затова когато работната ръка в Китай поскъпва, те прехвърлят производството си в страни, където тя е по-евтина. В процеса на промяната на начина на икономическия растеж и регулацията на икономическата структура, китайските компании трябва да излизат на световния пазар, за да повишат своята конкурентноспособност", обяснява той.
Това напомня на Джао Хън ситуацията през 80-те и 90-те години на миналия век, когато чуждестранни автомобилни компании, като германската „Фолксваген" и японската „Тойота", започват да инвестират в Китай. И 20 години по-късно, когато китайски компании започват собствени инвестиции в чужбина, България сега играе същата роля, както преди Китай. Това, според Джао е добро и за Китай, и за България, защото сега правителството придава по-голямо внимание на взаимоизгодното сътрудничество между китайските компании и страните, в които те влагат капиталите си.
„Според мен, ако повече китайски компании инвестират в чужбина, като например в България, това със сигурност ще донесе полза за тези страни. Първо, повече качествени и евтини китайски стоки ще влизат в Европа, второ, чрез подобно сътрудничество нивото и способностите за производство в Европа ще се засилят, трето, повече капитали и технологии, които сега липсват в някои страни, ще влизат в Европа, четвърто, индустриалната структура на континента ще се оптимизира и подобри, и пето, сътрудничеството може да стимулира икономическия растеж на страните от региона. Затова, мисля, че инвестициите на китайските компании в чужбина ще засилят взаимоизгодното нарастване на икономиките и на Китай, и на Европа", казва икономистът.
Макар, че Джао Хън да е настроен оптимистично относно сътрудничеството между китайските компании и европейските партньори, той посочи, че в момента китайските предприятия имат още проблеми. Затова, предупреждава: „Най-напред, китайските компании трябва да обмислят стратегиите си и те да са основани на взаимната изгода. Само така, те ще съумеят да реализират стабилно и устойчиво развитие. Второ, трябва да спазват местните закони и правила. Трето, като корпоративни граждани в чужбина, китайските компании трябва да поемат обществени задължения в страните, където оперират. Така те ще могат да се наложат там като надеждни партньори. На следващо място, нужно е да координират усилията си и си сътрудничат за справянето с възможни рискове в чужбина. И разбира се, трябва да усъвършенстват собственото си управление на базата на международните стандарти".
Пътят за инвестициите на китайските компании в чужбина е дълъг и едва сега започва. Ако обаче в него те отделят по-голямо внимание на взаимната изгода с чуждестранните си партньори, този път ще бъде по-сигурен и успешен.
Калоян-Т
