Един американски писател преди време писа: "Ако през 20-ти век случайно си се родил в Швеция, все едно си спечелил голямата награда от лотарията". Подобно описание на европейското общество в известна степен е истинско и показва, че през миналия век европейските държави са доста развити и хората там живеят заможно и щастливо. Тодор, какви са твоите впечатления от доскорошното европейско общество?

Понятието „държава на благоденствието" възникна през 1945 година след Втората световна война във Великобритания. То постави акцент върху "универсалната полза", а именно, всички хора, не само бедните, да се възползват от системата за социално осигуряване. По ирония обаче, първоначалният замисъл и изпълнение на тази идея е предложено не от кой да е, а от железният канцлер на Прусия Ото фон Бисмарк. Като консервативен диктатор Бисмарк успява да обуздае социалдемократичното движение през 80-те години на 19 век и за да успокои работническата класа и поддържа социалната стабилност, въвежда в първата в света система за социално осигуряване, която включва пенсия и медицинските услуги за работниците.

Най-значимият идеолог на модерната държава на благополучието е британският лорд Бевъридж. Неговият доклад за социалното застраховане (известен също като Докладът на Бевъридж) предлага създаване на нова система за "социални права", като правата на безработните и социално слабите, пенсии, образование и здравеопазване. Известното на хората социално осигуряване "от люлката до гроба" е описвано за първи път точно от него.

Тодор, знаем, че през 1989 година в България настъпиха големи промени. Би ли да направил сравнение между социалното осигуряване във вашата държава преди и след промените и как би коментирал сегашната ситуация?

Ако създаването на пенсионната система в Германия през 80-те години на 19 век е началото, то Националната здравна система във Великобритания е върха на социалното осигуряване в Европа. Всъщност за създаването и подобряването на тази система Европа е работила близо половин век. След Втората световна война Европа стъпка по стъпка създава всеобхватна система за социално осигуряване. Да вземем Великобритания за пример: през 40-те и 50-те години на 20 век са приети закони за национално осигуряване, националното здравеопазване и за социалния минимум, които поставят правните основи за социалното осигуряване. През 1960 година в страната е сформирана цялостна система на т.нар осигуряване от люлката до гроба. Другите западноевропейски държави, въпреки разликата на формата на социално осигуряване, традициите и политиката, също започнаха да въвеждат подобни системи. В съвременния свят много държави все още нямат цялостна система за социално осигуряване, но концепцията за основното благосъстояние е популярна.

От края на Втората световна война до 70-те години на миналия век европейските държави създадоха почти съвършена система за социалното осигуряване, което не само дава достоен живот на бедните, но също така и възможност на тези, които се стремят към преуспяване, да лежат мързеливо в топлата прегръдка на държавата. Високото благосъстояние е голяма благодат за много хора, но също така и тежко бреме за обществото.

През 1950 година, социално-осигурителните разходи на френското правителство заемат 28% от брутния вътрешен продукт, а в Германия и САЩ този показател е съответно 30 и 21%. До 1999 година разходите на трите правителства вече заемат 52, 48 и 30% от БВП. Днес населението на държавите на ЕС представлява само 7% от световното, а социалните им разходи заемат близо половинката от световните. Сериозен проблем е и, че застаряването на населението в западните държави, ще доведе до повишаването на разходите за пенсионно и медицинско осигуряване и съответно до финансови проблеми за правителствата.

След 70-те години на миналия век, западните държави са изправени пред депресия и висока безработица, бюрокрация и ниската работна ефективност, в резултат традиционният модел на социално осигуряване трудно се поддържа и като цяло социалната ситуация в тях се влошава. Статия на Wall Street Journal от август 2011 година посочва, че във Великобритания, близо 250,000 болни трябва да чакат най-малко 18 седмици, за да получат необходимото лечение, но същото време, медицинските разходи в цялата държава са се удвоили през изминалото десетилетие. От 2002 до 2008 година престъпността във Франция и Италия се е увеличила съответно с 15 и 38%. До юни 2011 година, безработицата в Еврозоната е 9.9%, а тази сред младите под 25 години, е 20.3%, като само 64% от работоспособните в Европа работят.

Европа вече не е рай и в бъдеще ситуацията може да се влоши още, затова е нужна реформа. Тодор, ти как си представяш една подобна реформата в Европа ?

Още през 80-те години на миналия век министър-председателят на Великобритания Маргарет Тачър започна опитите си за реформиране на системата за социално осигуряване, която вече не отговаряше на реалностите в страната. И преди нея, силите на свободния пазар не успяха да разклатят основата на благосъстоянието. Тачър просто спря разширяването обхвата на системата за социалното осигуряване, и остави на сегашния си наследник Дейвид Камерън задача да я реформира по необходимост. По думите на бившия председател на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан, през изминалите 80 години благосъстоянието на европейските държави не е било изправено пред никакви политически предизвикателства, докато сега се сблъсква с икономическо-финансова стена. Директорът на Европейската централна банка Марио Драги пък описа сегашната ситуация още по-ясно: „В миналото хората смятаха, че Европа е много богата и европейците добре живеят без да работят. Време е да погребем старомодния европейски модел на благосъстоянието".

Във Франция, Германия, както и останалите страни от Еврозоната, които страдат от дълговата криза, правителствата предприемат строги мерки за финансова дефлация и ограничаване на разходите за социалното осигуряване. В Канада идването на власт на новия премиер Стивън Харбър показва, че избирателите подкрепват неговата инициатива за намаляване разходите за социално осигуряване.