Неотдавна, министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън обяви, че през 2017 г. се планира референдума за това дали страната да остане в ЕС. На 24 т.м., холандски медии публикуваха проучване на общественото мнение, което показва, че мнозинството холандци – 52%, са съгласни подобно допитване да се проведе и в тяхната страна. В същото време обаче 56% от анкетираните подкрепят оставането на Холандия в общността и само 35% искат тя да я напусне. Да припомня, през последните години в тази страна, мнозина политици и обикновени граждани се показват като евроскептици. След обявяване на данните от публикуването обаче холандският парламент и членове на правителството обявиха, че се противопоставят категорично на такива референдум. Затова, предложения за излизане на страната от ЕС, базирани само на проучвания на общественото мнение, няма да бъдат взимани насериозно. Така че в обозримо бъдеще е сигурно, че Холандия няма да излезе от ЕС.

От създаването на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) през 1952 г. насам, ЕС има зад гърба си 60 години история. През този период съюзът се разширява непрекъснато – от първите 6 страни до сегашните 27. На 1 юли т.г. се очаква негов член на стане Хърватско, Сърбия, Черна гора, Исландия, Македония и Турция са в процес на преговори за присъединяване, а Албания и Босна и Херцеговина са подали молби за членство. Всичко това покаже, че ЕС още ще продължи политиката си на разширяване, която го превърна в една от най-силните икономики в света.

Каква е ползата от членството на една страна в ЕС?

От политическа гледна точка, след Втората световна война европейският континент става все по-стабилен, а от икономическа – той представлява единен пазар и една зона за свободна търговия. 17 от страните-членки вече използват единна валута, 22 участват в Шенгенското спорамумение и са премахнали граничния контрол по границите си, позволявайки на гражданите да живеят и работят свободно във всяка една от тях. Разбира се, страните с различно ниво на развитието си имат различни интереси. Например, силната икономика на Германия се дължи на износа към останалите страни-членки. А страните от Източна Европа като България и Румъния могат да получат мащабни структурни фондове от ЕС, и това да им помогне за напредък с сферите на политиката, правосъдието и социалната система.

От друга страна, влизането в ЕС има и някои смятане за неблагоприятни ефекти, като отказ от държавен суверенитет или верижна реакция от една страна към останалите. Дълговата криза е добър пример за това.

След избухването на кризата постоянно циркулират слухове за разпада на Еврозоната или дори на самия Европейски съюз. За мнозинството подобни възможности не са особено големи, но е възможно в бъдеще да се формират по-отчетливо два лагера. В момента някои лидери в Брюксел полагат усилия за стимулиране на интеграцията чрез изграждането на съюзите в областта на пазара, валутата, финансите и дори политиката. Но в процеса на справяне с дълговата криза, тенденцията е, че интеграцията в Еврозоната става все по-дълбока, докато в същото време страните извън нея бяха маргинализирани. Затова и как да бъде предотвратено разделението на ЕС, става едно сериозно предизвикателство за съюза в бъдеще.

Калоян