Когато стане дума за банковата система на Швейцария, най-често я свързваме със Закона за банковата тайна. На 3 януари пред съд в Ню Йорк, най-старата в Швейцария банка „Вегелин" призна, че е помогнала на близо 100 американци да избегнат данъчното облагане. За действията си, банката с 270-годишна история трябва да заплати на американското правителство 57.8 милиона долара компенсация и ще бъде закрита завинаги. Това дело нанася силен удар на банковата система на Швейцария и отправя сериозно предизвикателство към местния Закон за банковата тайна.

Банката „Вегелин" е създадена в 1741 година. През февруари 2012 година Министерството на правосъдието на САЩ я обвини, че е помагала на американски граждани да укрият данъци върху 1.2 милиарда долара. Разследването обхваща периода от 2002 до 2011 година и е установило укриване на активи на американци чрез фалшификация на банкови сметки. Трима мениджъри са помогнали на най-малко 100 американци да избегнат данъчното облагане в родината им. Преди няколко дни, централата на банката „Вегелин" в Швейцария обяви закриването на банката.

Според американското законодателство, всеки данъкоплатец трябва да декларира своята банкова сметка с над 10,000 долара в чужбина. Въпреки това, щетите върху федералния бюджет от укриването на данъци са около няколко милиарда долара годишно.

„Вегелин" е първата чуждестранна банка, обвинена от САЩ, че е съдействала на американски граждани да избегнат данъците, но няма да е последната. Правосъдното министерство на страната планира да разследва още 11 швейцарски банки. Според американски прокурор, че закриването на банката „Вегелин" е началото на борбата с опитите на банки и отделни личност за избегнат плащането на данъци.

През последните няколко години, швейцарските банки са изправени пред натиск от международната общност, което обаче е свързано със Закона за банковата тайна на страната. През 1934 година швейцарският парламент прие закона, според който банките трябва да пазят личната информация на клиентите си и да предотвратят изтичането й към трети страни, било то личности или правителства. Заради тази клауза клиентите по света имат доверие на швейцарските банки и внасят парите си там. До този момент, швейцарски банки управляват близо 1/4 до 1/3 от личните активи в света. Същевременно, много хора избягват данъчно облагане или прехвърлят нелегалните си активи, използвайки Закона за банковата тайна. Затова през последните няколко години в Европа и САЩ започнаха да поставят под съмнение мярката на швейцарските банки за защитата на личната информация.

През 2008 година банката „Юнион" бе обвинена от САЩ заради оказване съдействие за избягване на данъчно облагане и трябваше да заплати глоба от 780 милиона долара и предостави на правосъдните власти на САЩ имената на 4450 заподозрени американци.

През 2009 година, в резултат на натиск от Франция, швейцарски банки предоставили на френското правителство списък на 3000 французи, имащи банкови сметки в тях. Същата година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) определи Швейцария за страна-убежище за избягване на данъци. Като компромис, страната се съгласи да сподели със съответните страни лична информация за клиенти на банковата й система.

През 2011 година Швейцария и Великобритания подписаха споразумение, според което Лондон може да облага с данъци на своите граждани, имащи банкови сметки в Швейцария. В момента текат преговори за подобни споразумения и с Германия, Гърция, Италия и други европейски страни.

Аналитици считат, че вследствие на тези инциденти, повече страни ще изискат от швейцарските банки да споделят с тях личната информация на клиентите им. А това може да застраши банковата система на страната, статута й като международен финансов център и дори цялата й икономика. /Хъ-Т/