През второто и третото тримесечие на тази година, в ЕС се наблюдаваше отново отрицателен ръст, което означа, че икономиката в района е в рецесия. Това оказа значително влияние върху Китай, чиято икономика е експортно ориентирана и един от ключовите му пазари е именно европейския. Така например, за месец юни, общата сума на вноса и износа между Китай и ЕС спадна с 8,9% в сравнение със същия период на миналата година. От нея, износът на Китай към ЕС е бил с 16,6% по-нисък. Коментирайки трудната ситуация говорителят на китайското Търговско министерство Шън Данян заяви, че в Пекин са били изненадани: Лошият износ към ЕС бе част от нашите прогнози, но влошаването на дълговата криза и бързия спад на европейския внос през последния период бяха неочаквани за много експерти. Кризата доведе до рецесия, едновременно с това намаляването на европейския внос оказа силно влияние върху новите икономики, включително и Китай".
Не само това, но редица страни в ЕС завиха към протекционистки мерки. Те обхванаха производството на автомобилни гуми, керамични плочки, материали за слънчеви панели. Телекомуникационни гиганти „Джунсин" и „Хуауей" пък станаха обект на поредното антидъмпингово разследване, инициирано от Европейската комисия срещу китайски компании. Лиу Минли, експерт по Европа към Китайския институт за съвременни международни отношения, обяснява така ситуацията: „На фона на дълговата криза ЕС представи собствената стратегия за „Споразумение за свободна търговия". Китайският износ към ЕС ще бъде изправен пред все по-силна конкуренция. Освен това, ЕС в момента поправя вътрешните си търговски правила и засилва мерките в подкрепа на своите търговци и производители. С реформирането на китайската промишлена структура, европейският пазар също може да усети силно влияние от китайските продукти. Затова, ЕС става все по-бдителна към китайските стоки и създаде повече търговски пречки за запазването на вътрешния пазар".
Директорът на Европейският отдел към същия институт Фън Джунсин смята, че макар неясната европейска икономическа ситуация да създаде трудности за китайския износ към района, китайските фирми могат да намерят възможности за инвестиции в Европа и за икономическа си трансформация. „Взаимната зависимост на Китай и Европа със света е много силна. Дълговата криза оказа значително влияние върху Китай, това бе много ясно през 2012 г. Забавянето на китайския търговски износ повлия на цялостния икономически растеж, но кризата освен негативи донесе и шансове за китайските инвеститори в чужбина, особено в Централна и Източна Европа. Във вътрешен план, в момента работим за икономическото преструктуриране, затова, мисля, че няма нужда да се преувеличава влиянието на дълговата криза върху Китай", казва той.
Независимо, че са далеч един от друг, икономическите и търговските връзки на Китай с Европа са жизнено важни и за двете страни. Затова през 2013 г., дълговата криза в еврозоната ще бъде една от темите, които тукашните икономисти ще следят с особено внимание. А дали китайските компании ще успеят да се възползват от шансовете, които тя предоставя за растеж, предстои да видим.
Калоян-Т
