Отминаващата 2012-та бе четвъртата от европейската дългова криза. Гърция, откъдето започнаха проблемите, се справя трудно и са й необходими повече помощи. Едновременно с това, третата и четвъртата най-големи икономики на ЕС – италианската и испанската също се появиха признаци на кризата. Големите кредитни агенции продължиха да понижават прогнозите си по кредитния рейтинг за тези страни, това стана дори и с втората най-голяма европейска икономика Франция. В края на годината обаче, на среща на върха на ЕС, по лицата на присъстващите лидери се появява усмивки. Какво всъщност се случи през 2012 г. в Европа? Сега, нека да чуете репортажа на нашето радио.

В началото на годината доходността на италианските 10-годишни държавни облигации започна да се повишава и мина критичното ниво от 7%., при което по-рано Гърция, Ирландия и Португалия потърсиха спасение. Опитвайки се да ограничи разпространението на кризата правителството в Рим обяви мерки за „затягане на коланите" с около 30 млрд. евро.

Ситуацията в Испания също не бе розова. Финансовият дефицит на тамошната банкова система вече е 57,3 милиарда евро, а в края на третото тримесечие публичният дълг е нараснал до рекордните за страната 817,2 милиарда евро.

През юни положението на Гърция изглеждаше безнадеждно, заговори се дори, че страната ще трябва да се откаже от еврото, което на свой ред предизвика спекулации за съдбата и единната европейска валута. Опасенията се усилиха от случващото се в Италия и Испания, където икономическото възстановяване не вървеше по план. Коментирайки ставащото в Европа, експертът към Германската дипломатическа асоциация Клаудия Шмукер казва: „Испания и Италия са две големи и важни за ЕС икономики. Ако в тези страни се случи подобна на гръцката криза, ние няма да имаме способности да им помогнем. А без Италия и Испания, еврозоната няма да има основания да съществува. Опасявам се, че ефект на доминото на финансовите пазари може да предизвика колапс на големите икономики. Хората ще загубят доверие в еврозоната и това ще доведе до нови кризи".

През цялата година лидерите на Европа провеждаха много често срещи, за да обсъждат мерки за справянето с кризата. Членовете на ЕС осъзнават, че намаляването на дефицита им може само да облекчи временно проблемите, но ако искат да намерят радикално решение и избегнат подобни кризи в бъдеще, ще трябва да затегнат контрола и управлението на икономиката от самите й основи, да изградят „защитна стена" и реализират механизма за единен банков надзор и единни финансови политики. На 8 октомври в Люксембург се проведе поредната среща на финансовите министри от еврозоната. На нея бе обявен старта на „Механизма за европейска финансова стабилност". Той ще разполага със 700 милиарда евро, част от които които ще могат да бъдат предоставяне директно на страни в криза или ще бъдат изкупувани техни облигации. Това, смятат експерти, ще помогне за рекапитализация на проблемните пазари.

Освен това, на срещата на финансовите министри от 13 декември, бе постигнато единодушие по обединяването на банковия надзор и управление. Европейската централна банка ще има право да финансира и преструктурира големи неплатежоспособни банки в страни от еврозоната и така предотврати разпространяване на кризата към останалите държави.

Според г-жа Шмукер, това е най-големия напредък в интеграцията на ЕС в последно време. „Преди 10 години изградихме валутния съюз, но след това обръщахме внимание главно на разширяването на ЕС, пренебрегвайки вертикалната интеграция. Кризата обаче ни напомни, че нашият съюз не е перфектен. Ние трябва да изградим банков и финансов съюз, бих казала дори и политически".

Кризата в Европа продължава, но все повечето хора се надяват, че в не толкова далечно бъдеще животът им отново ще навлезе в нормални релси и ще стане по-добър.

Калоян-Т