Напоследък в някои чуждестранни медии се тиражира версията, че зад спора между Китай и Япония около островите Дяою, САЩ придвижват „валутна война" срещу Китай, а именно, използвайки конфликта да насърчават инвеститорите си да се изтеглят от Китай, за да възпрепятстват финансовата интернационализация на страната и на нейната валута юана. Какви обаче са фактите?

След глобалната финансова криза, световните икономисти прогнозират, че до 2020 година обемът на китайската икономика ще надхвърли американската и ще стане най-голямата икономическа общност в света. По тази логика някои мислят, че в бъдеще юанът ще бъде водеща валута на световната финансова система и рисуват грандиозен план за интернационализацията му и стигат до извода, че „валутната война" между Китай и САЩ вече не може да бъде избегната.

Фактически, бързо развиващата се най-голяма нова икономика Китай и спадащата най-развита икономика САЩ отразяват епохалното преместване на центъра на световната власт. Чрез бързото си разширяване, китайският пазар показва своята привлекателност за съседните страни и за страните от другите континенти, юанът започна да излиза на световния пазар и постепенно се приема от света.

От закономерностите на световната валутна история обаче се вижда, че кога и в каква степен юанът ще започне да изпълнява функциите си като световна резервна валута, не зависи от обема на китайската икономика, от политиката на страната и от предвижданията на учените. Интернационализацията на юана се базира първо на изграждането и подобряването на отворения китайски пазар. По думите на заместник-директора на Китайската народна банка И Ган, процесът на интернационализация на юана се базира на увеличеното му търсене в световен план. този процес обаче трябва да съответства на пазарните закономерности, а степента на интернационализацията на китайската валута е резултат от дълбочината и мащаба на външната търговия и инвестициите на страната.

Нещо по-важно, политиката на реформи и отваряне към свмета, която започна по време на Студената война, като топъл поток в Тихия Океан оказва влияние на климата на бреговете и след 30 години вече го превърна в море с най-голям капацитет за плаване в света. През това време, Китай се превърна в център на световната индустрия и логистика. Това означава, че страната създава нова епоха, в която останалите държави в света са обвързани неразривно в икономическо отношение, и естествено, китайският пазар нараства с бързи темпове и става неделима част от световния. Общият обем на фондовите борси в Шанхай и Шънджен е най-голям в света, по сключените сделки на китайските борси за фючърсни сделки в Шанхай, Далиен и Джънджоу страната също е на първо място в света, да не говорим за валутния резерв от 3 трилиона долара и ефекта от инвестициите от 4 трилиона юана в света.

В резултат на 30-годишно развитие, китайското производство, инвестиции, пазар, както и работната сила момента представляват мотора на световната икономика и я тласкат към по-дълбока интеграция. На този фон започна приемането на китайската валута – юана и неговата интернационализация. Всъщност, още през януари 2011 година, държавните глави на Китай и САЩ публикуваха декларация, според която Вашингтон подкрепят юана да бъде включен във валутите със специални права на тираж и да се използва широко в световната търговия и финансова система. В епохата на интеграцията между Китай и света, юанът ще се интернационализира по хармоничен път, а не в резултат на „война". Така че човечеството ще посрещне истинска „епоха без валутна война". Ако САЩ смятат да възпрепятства интернационализацията на юана чрез „валутна война", тя със сигурност ще заприлича на донкихотовска трагедия. /Хъ-Т/