Скъпи приятели, добре дошли! Пред микрофона е Калоян. Отново се срещаме в рубриката „Икономика и финанси". На 5 юли Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да регулира водещата си лихва до 0.75%. Това е първи път от въвеждането на единната европейска валута, в който този показател пада под 1%.

След като решението бе обявено директорът на банката Марио Драги изтъкна, че икономиките на страните в Еврозоната са спрели да нарастват и оценката за перспективите им е негативна. По думите му, дори в средносрочен и дългосрочен план възраждането на икономиката в страните от Еврозоната ще бъде много бавно.

Повечето европейски икономисти и финансисти очакваха намаляването на лихвения процент. Според мнозина обаче, в момента лихвите в Еврозоната са вече достатъчно ниски и новата корекция с 25 базисни пункта няма да изиграе ефективна роля за икономическото положение на района. Освен това, европейските фондови пазари не реагираха положително на новината и главните борсови индекси продължават да показват низходяща тенденция.

Едновременно с решението на ЕЦБ, „Банк ъф Ингланд" – централната банка на Великобритания, обяви, че ще разшири мащаба на количественото облекчаване, което провежда, с 50 милиарда лири. Китайската народна банка миналата седмица също свали основните си лихвените проценти. Коментирайки едновременните действия на трите големи икономики, Драги каза те са резултат от специфичните условия във всяка една от тях и не са координирани.

Всъщност, от дълго време Европейската централна банка е изправено пред натиск от международни инвеститори и Международния валутен фонд (МВФ), които настояват тя да предприеме по-решителни действия. МВФ например, призова банката да изкупи отново дълговете на страни от Еврозоната, които имат финансови проблеми. Драги обаче подчерта, че в не се обсъждат никакви „неконвенционални средства". Банката преустанови изкупуването на националните дългове вече 4-ти месец и обяви, че ще предприеме подобна стъпка само ако е „крайно наложителна". Драги обаче подчерта, че в сравнение с глобалната финансова криза от 2008 г., сегашната икономическа и финансова ситуация в Еврозоната е много по-добра и национални дългове няма да се изкупуват.

Коментирайки рекордния спад на лихвените проценти в Еврозоната, някои аналитици смятат, че основната причина е да се стимулират икономиките на страните в нея. Заради дълговата криза през последните две години Централната банка провежда политика на строги фискални ограничения. Икономическото възраждане на държавите от Еврозоната обаче остава анемично, а някои от тях отново изпаднаха в рецесия. По последни данни на статистиката, дори икономическият локомотив на Европа – Германия, показва признаци към спад.

Втората причина е да се облекчи натиска върху банковия сектор в Еврозоната. Заедно с намаляването на лихвените проценти, Централната банка регулира и процента по депозитите от 0.25% до 0. Това се очаква да насърчи междубанковите заеми в зоната и да стимулира движението на капиталите.

Според експертите, последната причина е да се помогне на Испания и други страни да намалят себестойността на дълговете си. Тези държави имат голям размер кредити от Европейската централна банка и според оценки намаляването на лихвените проценти ще понижи с 2,5 милиарда евро лихвите по кредитите им.

Калоян-Т